Смъртта на една марионетка [bg]

Николас си тръгна почти веднага след Тим; благодари на Ейвъри за вечерята, а на прага съвършено ясно заяви: „Изобщо не съм толкова пиян, колкото си мислиш“.

Ейвъри остана сам. Довърши неусетно бутилката с тинянело: сипваше и гълташе, сипваше и гълташе — първо под въздействие на шока, а после, обхванат от мъчително чувство за самота и отчаяние. След като изцеди и последната капка, объркан от бушуващото в душата му нещастие и неясните идеи за отмъщение, отвори „Кло Сен Дени, Гран Кру“, което знаеше, че Тим пази за рождения си ден. Падна голяма борба с корковата тапа, разхвърчаха се парчета, разля се вино.

Свещите в сребърните мексикански свещници почти се бяха стопили и той ги угаси. Но дори и тъмна, стаята беше пълна със спомени за Тим. Ейвъри потръпна при думата „спомени“ и се укори за своята мелодраматичност. В края на краищата Тим ще се върне. Тази мисъл му донесе утеха, но веднага я последваха сто други, плод на нараненото му честолюбие. „О, да — помисли си той и злочесто се изсмя, — положително ще се върне. Къде ще намери друг толкова бързо. Кой друг ще му готви и ще го глади, ще чисти и ще се грижи за него само заради едната добра дума? И то подхвърлена небрежно, както се подхвърля кокал на краставо псе. Кой друг, освен мен ще вземе да купи книжарница и да подари половината — да, да подари — натърти Ейвъри. — С чии пари е обзаведена къщата? И кой плаща за почивките?“ А искаше толкова малко в замяна. Само да му позволят да обича Тим и да се грижи за него. И срещу това да получи капка обич. Разчувстван от новия поглед върху собствената си душевност и нейното благородство, Ейвъри отрони печална сълза.

Ала сълзата едва изсъхна върху пухкавата му буза и студеният пръст на разума му посочи, че срещу прилична сума винаги ще се намерят хора, готови да готвят, да гладят и да чистят, а някога Тим изкарваше добри пари като учител по латински и френски в едно държавно училище и несъмнено отново би могъл да преподава. И ако когато Тим се върне, Ейвъри излее всичките злобни думи, стаени в момента в сърцето му, той може да си сложи строгото сиво палто и шапката и пак да си тръгне — този път завинаги. А всъщност (на Ейвъри му прилоша от тази мисъл) дори да положи неимоверни, нечовешки усилия да се владее, да се държи спокойно и да прояви разбиране, когато неговият любим се върне, може би ще е твърде късно. Защото Тим вече си е намерил някой друг.