Смъртта на една марионетка [bg]

— О, не знам. Мнозина нямат близки приятели. А на Еслин много му се възхищаваха, беше доволен и от сексуалните си връзки — усмихна се Тим. — Една реализирана мечта.

— Съвсем човешко е — констатира Барнаби снизходително. — Кой от нас не иска същото?

„Право в целта — помисли си Трой. — Не спирай, докато не се наситиш. Все едно влиза в собствения си ковчег.“ Сержантът беше много ядосан. Направо не си намираше място от откритието, че мъжът, когото той смяташе (очевидно немного основателно) за самонадеян педераст с директорски костюм, е спал с Кити. Колкото и да е парадоксално, отвращението му към Тим се засили. И как само важно пристъпва… Гледай го сега… разположил се е като у дома си, леко заинтригуван, стегнат и хладен като сладолед в хладилник. „Изметът на обществото — помисли си Трой — трябва да си знае мястото, да не изплува на повърхността и да не се смесва с добрите и почтени хора“.

— Значи на него никога не му е липсвала женска компания, а? — питаше Барнаби.

— О, не. Но нищо трайно. Обикновено скоро се оттегляха.

— Не се сещаш за някоя, отхвърлена от Еслин? Която би страдала от несподелена любов?

— Всеки, свързал се с Еслин, независимо дали е отхвърлен, или не, страда от несподелена любов. И не, не се сещам.

— Сигурно разбираш, убеден съм, че Кити е нашият заподозрян номер едно. Ти ли й помогна да се отърве от съпруга си?

— Не, естествено, нямам причини да го правя. Връзката ни не беше сериозна. Вече ми бе омръзнала.

— Когато сте били заедно, да си чул от нея нещо, което би ни улеснило да разрешим този въпрос?

— Не си спомням.

— Или да е намеквала за друг мъж?

— Не.

— Да се върнем към понеделник вечерта…

— Наистина нямам какво повече да кажа за онази вечер, Том.

— Е — възрази Барнаби бодро, — човек никога не знае. Хайде да опитаме с този въпрос: защо беше убит точно нея вечер? Защо не например на някоя от репетициите? По-малко хора наоколо. Няма полицаи.

— По време на репетиции зад кулисите никога не е тъмно. И винаги има някой край реквизита. Или някой, който иска да променя нещо по сцената.

— И на бързата репетиция ли не е тъмно? И на генералната? — попита Барнаби и понеже Тим не отговори, главният инспектор добави: — Между другото, поздравих ли те за великолепното осветление?

— Наистина не си спомням.

„Все едно докосваш охлюв по рогцата“, помисли си Барнаби, долавяйки бързото (защитно?) свиване у събеседника си.

— Харолд изглеждаше доста ядосан.

— Така ли?

— Видях го да блъска по вратата на твоята кабина по време на антракта.

Тим вдигна рамене.

— На него малко му трябва.

— Нямаше да стане толкова напрегнато, ако беше изпробвал тези великолепни светлини преди премиерата.