Смъртта на една марионетка [bg]

— Според Том трябва да си намеря адвокат — ни в клин, ни в ръкав изтърси Николас. — Мисли, че съм аз, убеден съм.

— Ако мислеше, че си ти, скъпо момче — апострофира го Тим, — сега нямаше да седиш тук.

Николас се разведри и за трети път ги попита дали смятат, че ще има някакви проблеми да спечели стипендия за театралното училище. Ейвъри се протегна и взе две люти чушки. Зачука и затрака с тигана малко по-шумно от необходимото. Често го правеше в присъствието на гости. Беше детинско, но се страхуваше, да не би да забравят, че той е там, зад плота и зад филодендрона, или дори — по-лошо — да не оценят достатъчно какъв труд полага за тях.

Николас седна по-удобно на малиновочервеното сатенено канапе във формата на огромна мида и отпи голяма глътка от аперитива. Обожаваше всекидневната на Тим и Ейвъри — чудна смесица от нежни удоволствия като това канапе и строги мебели с педантична простота като фотьойла на Тим, две ниски италиански маси с плот от, черно стъкло и един поразително тежък бронзов шлем, който лежеше на една страна близо до библиотеката.

— Какво съдържа менюто днес, Ейвъри? — попита той.

— Сате.

— Това не е ли начин да се самоубиеш — пошегува се Николас с неразбираемите ястия на Ейвъри и се плъзна върху лъскавите възглавници. — Опа! Може ли още малко от това чудесно вино, Тим?

— Не. Вече май върза кънките. Освен това с месото има и тинянело.

— Срамота! — викна Николас. И след малко внезапно смени темата: — Видяхте ли дъщерята на Джойси на премиерата? Не беше ли смайваща?

— Много е красива — съгласи се Тим.

— Какви крака… какъв дълъг врат… а миглите й… и какви чудни скули…

— Може да не си най-трезвият човек в стаята, Николас — отбеляза Ейвъри, — но определено имаш дарба да описваш.

— Ще идвате ли да ме гледате на представленията, които се правят в края на всеки срок?

— Боже, как скача от тема на тема това момче.

— Може, скача — обобщи Тим.

— Нищо чудно последната година да спечеля медала „Гилгуд“?

— Николас, наистина трябва да се правиш поне малко на скромен, иначе другите ученици определено ще те намразят — посъветва го Ейвъри и отново се съсредоточи върху готвенето. Запържи леко свинското, сръбна още малко вино, провери супата и надникна в килера, където държеше на хладно своите изящни захарни кошнички със замразени череши. После извади горещите препечени хлебчета от фурната, сипа супата в подгрят супник и отново се включи в разговора.