Вълкът през зимата [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #12
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547338852
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вълкът през зимата [bg]». Краткое содержание книги:
- Недей - каза той и гласът му беше едва ли не любезен.
Ръката на Хари трепна, после увисна безсилно. Морланд бръкна в джоба му и извади пистолета.
- Имаш ли разрешително за това?
Хари не отговори.
- Не мисля, че имаш.
Морланд вдигна пистолета и го опря отзад в главата на Ерин. Натисна спусъка и кремавите стени на къщата станаха яркочервени. Докато Хари още се мъчеше да асимилира картината, когато тялото на съпругата му се свлече на пода, Морланд стреля в гърдите на Магнус, после мина три крачки напред и уби Даян с един-единствен куршум, който проби лицето ѝ точно под основата на носа.
Дойде на себе си от писъците на Кейли, но вече бе твърде късно. Морланд го блъсна и го просна на пода до мъртвата му съпруга. Той впери поглед в нея. Очите ѝ бяха затворени, лицето ѝ - изкривено в предсмъртна гримаса на ужас. Питаше се дали я е боляло много. Надяваше се да не е. Той я беше обичал. Толкова много я беше обичал.
Сега цялата тежест на Морланд бе на гърба му. Усети миризмата на дулото, когато то докосна лицето му.
- Убий ме - каза. - Просто ме убий.
Но вместо това дулото изчезна и ръцете му бяха оковани хлабаво зад гърба. Кейли бе престанала да пищи и сега хлипаше. Но, изглежда, бяха сложили ръка пред устата ѝ, защото хлиповете бяха приглушени.
- Защо? - попита Хари.
- Защото не може да имаме такова масово убийство без убиец - каза Морланд и изправи Хари.
Той се втренчи в началника на полицията с изцъклен поглед. Лицето на Морланд беше замръзнало в маска на пълна безнадеждност.
Колдър Айтън и Брайън Джоблин се появиха от втората врата на дневната, носейки Кейли. Минаха през кухнята и излязоха през задната врата. Малко след това Хари чу да се затваря багажник и после потегли кола.
- Какво ще се случи с нея? - попита той.
- Мисля, че вече знаеш. Беше ти казано да ни намериш момиче. Май накрая все пак ще изпълниш дълга си.
Браян Джоблин отново се появи в кухнята. Усмихна се на Хари, когато тръгна към него.
- Сега какво? - попита Хари.
- Двамата с Брайън ще се повозите. Ще дойда при вас веднага щом мога.
Морланд се обърна да тръгне, но спря.
- Кажи ми, Хари, момичето наистина ли избяга, или вие го пуснахте?
Какво значение имаше? Момичето въпреки всичко беше умряло, а скоро щеше да го последва и той.
- Ние го пуснахме да избяга.
Думата „ние“ го накара да погледне надолу към Ерин и така пропусна да види изражението, което премина по лицето на Морланд. В него имаше и частица възхищение.
Имаше чувството, че ще заплаче, но сълзите не искаха да потекат. Без това бе късно за сълзи и те нямаше да помогнат.
- Съжалявам, че се стигна дотук - каза Морланд.
- Върви по дяволите, Лукас - отвърна му Хари.
- Да, предполагам, че тъкмо това ще се случи.
41
Мина ден. Падна нощ. Всичко се промени, но беше същото. Мъртвите си оставаха мъртви и чакаха умиращите да попълнят числото им.
В покрайнините на Проспъръс масивен автомобил 4WD отби край пътя, изхвърли един от пътниците и после бързо пое обратно на изток. Роналд Стрейдиър метна раницата на гръб и пое към гората и развалините на черквата.
42
На двуетажната сграда от червени тухли имаше табела с надпис БЛЕКТОРН, АПТЕКАР, въпреки че бяха минали много години, откакто там не беше продавано нищо, а и самият стар Блекторн отдавна бе мъртъв. През по-голямата част от своята история тя бе останала единственият магазин на „Хънтс Лейн“, бруклинска уличка с конюшни, чието пър- воначално предназначение било да подслоняват конете на богаташите от близките „Ремсън Стрийт“ и „Джоралемън Стрийт“. Външните рамки на прозорците бяха черни, надписите върху и над тях златни, а предната врата оставаше неизменно затворена. Прозорците на горния етаж имаха капаци, централната витрина на първия бе защитена с гъста телена решетка. Бъркотията от изложени стоки зад стъклото представляваше исторически артефакт, колекция от кутии и шишета, носещи имена на отдавна престанали да съществуват компании и продукти, в които съдържанието на змийска мас не е било само загатнато: „Магически болкоекстрактор на Дали“, „Ароматичен подсилващ балсам на д-р Хам“, „Нервин на д-р Майлс“.
Навярно в някакъв момент от миналото някой от прадедите на последния Блекторн бе сметнал за уместно, наред с тези еликсири, да предлага на клиентите си и още по-странни лекарства. Малка витрина на самата врата съдържаше „Противоастматична смес за пушене на Потър (може да се пуши с лула - със или без обикновен тютюн)“ и „Противо- астматични цигари на Потър“ от деветнайсети век, наред с прахчета „Еспик“ и „Льогра“, вторите - лобими на френския писател Марсел Пруст, който ги вземал, за да се бори с астмата и сенната хрема. В добавка към страмониума, добиван от татула, Datura stramonium, който се смятал за ефикасно лекарство при дихателни проблеми, продуктите от този род съдържали, в различни комбинации, поташ и арсеник. Тези отдавна изгубили своята популярност продукти бяха увековечени в полумрака на „Блекторн, Аптекар“, редом с малцови сиропи за кърмещи майки и празни бутилки от вино с кока, хероинов хидрохлорид и различни съдържащи опиум и морфин препарати против кашлица, простуда и проблеми с никненето на зъби при малки деца.