Вълкът през зимата [bg]

Нощем се събираха между дърветата, кожата им - сбръчкана и покрита с петна като стар болен плод, и чакаха, изгаряха от желание детективът и неговите помощници да се нахвърлят върху му.

„Можех да ги убия - мислеше си Колекционера. - Можех да разкъсам Паркър на късчета, както и онези, които се наричат Ейнджъл и Луис. Имаше достатъчно улики срещу тях, които да оправдаят това, достатъчно грехове, които да натежат на везните.“ Може би.

А ако грешеше? Какви можеха да бъдат последствията? Той бе убил техен приятел в пристъп на гняв и в резултат сега положението му не бе по-различно от това на белязано животно, което бяга от дупка на дупка, докато кръгът на ловците се сключва около него. Ако убиеше детектива, приятелите му нямаше да се успокоят, докато не вкарат и него в гроба. Ако убиеше приятелите на Паркър, а оставеше него жив, детективът щеше да го преследва до края на света. Ами ако, по някакво чудо, успееше да убие и тримата наведнъж? Тогава щеше да бъде прекрачена граница и онези, които пазеха детектива от сенките, щяха да довършат започнатото от него и да го ликвидират. Какъвто и избор да направи, краят му щеше да е един и същ: преследването щеше да продължи, докато не го заловят и не му бъде въздадено правосъдие.

Имаше нужда от цигара. На адвоката не му беше приятно, когато пушеше в къщата. Пречело на дишането му. Разбира се, можеше да излезе, но осъзна, че той самият вече се бои да се покаже навън, сякаш дори най-краткият миг невнимание можеше да го погуби. Никога досега не се бе страхувал толкова. Преживяното се беше оказало неприятно поучително.

Колекционера стигна до извода, че не може да убие детектива. Дори ако успееше да го стори и по някакъв начин избегне последствията от своите действия, в крайна сметка тези действия щяха да са насочени срещу Всевишния. Детективът бе важен. Той имаше да играе роля в онова, което предстоеше да стане. Той беше човек, в това Колекционера вече бе сигурен, но в него имаше нещо, което му бе невъзможно да разбере. Някак си, по някакъв начин той бе докоснал Бога или бе докоснат от него. Оцелял бе след толкова много премеждия. Привличал бе злото и всеки път го бе побеждавал. Имаше същества, които се бояха от Колекционера, но още повече се бояха от детектива.

Нямаше решение. Нямаше изход.

Затвори очи и усети злорадото тържествуване на Безплътните хора.

Адвокатът Елдрич включи компютъра и се върна към настоящата си задача: възстановяването на архивите. Обикновено вървеше по азбучен ред, но ако неочаквано си спомнеше някое име или подробност, отваряше отделен файл и вкарваше новата информация. Ролята на документите на хартия почти се изчерпваше със стимулирането на паметта: всичко важно се пазеше в мозъка му.