Вълкът през зимата [bg]

По времето, когато последният Блекторн навлязъл в заника на живота си, в магазина, който направо се пазел от светлината с помощта на тежки завеси и скъперническо използване на електрическото осветление, се продавали само билкови церове и мухлясалият интериор още пазеше доказателствата за вярата на Блекторнови в безотказното действие на природолечението. Махагоновите рафтове бяха отрупани със стъкленици, съдържащи разлагащи се и изсъхнали билки, както и най-различни масла, оцелели през годините, сякаш без да се променят особено. Преградки с калиграфски надписи между рафтовете отделяха цял поменик от названия на болести от наличните билки, с които могат да се неутрализират симптомите им - от лош дъх (магданоз) и стомашни газове (копър и резене) до рак (боровинки, нар, малини, гъба маитаке) и сърдечна недостатъчност (глог). Всичко бе потънало в прах и мъртви насекоми, освен пода, където редовно преминаващи стъпки бяха очертали тясна пътека в трупаната с десетилетия смет. Тя водеше от страничната врата в съседство с главния вход, през коридор, украсен с фотографии на покойните и аматьорски пейзажи, издаващи патологичен, граничещ с психоза интерес към творбите на по-депресивните немски романтици, и стигаше до самия магазин през врата, украсена с графично пресъздадени сцени от мъките Христови. Крайната точка на пътеката бе скрита от черни кадифени завеси, които отделяха онова, което някога е било задната стая, където Блекторнови са приготвяли своите тинктури и прахчета.

Сега, докато по улиците се лееше леден дъжд, през проядените от молци дупки в завесите прозираха точици светлина, примигващи като звезди, когато невидимите хора зад тях се движеха. Бе паднала нощ и „Хънтс Лейн“ беше пуста, като се изключат двамата мъже, скрити под навеса на стара конюшня отсреща, които наблюдаваха магазина и едва доловимите признаци на живот в него.