Вълкът през зимата [bg]

Луис бе върнал пистолета в кобура под мишницата си и Ейнджъл на свой ред стори същото. Луис бавно протегна ръка, дръпна завесите и пред тях се откриха задната стая и мъжът, седнал зад бюро, осветявано само от една настолна лампа. Светлината на лампата бе насочена под такъв ъгъл, че мъжът оставаше скрит в сянката, но дори и така Ейнджъл видя, че той бе станал още по-уродлив, отколкото при предишната им среща. При влизането им той с усилие вдигна глава и когато заговори, думите му бяха завалени.

- Добре дошли - каза. - Ще ме извините, че няма да се ръкувам с вас.

Изкривената му дясна ръка, от чиито пръсти бяха останали само две стърчащи от китката чуканчета, се протегна към лампата. Ейнджъл и Луис не реагираха по никакъв начин, ако не се брои краткият изблик на състрадание, който накара Ейнджъл да затвори за миг очи. Не можеше да не изпита съчувствие дори към такъв като него. Реакцията му не остана незабелязана.

- Спести ми това - каза мъжът. - Ако беше възможно да се избавя от тази болест, като накажа теб с нея, на мига бих го сторил.

Изгъргори и на Ейнджъл му бяха нужни няколко секунди, за да осъзнае, че това е било смях.

- Всъщност, така или иначе бих те наказал с нея, стига да беше възможно, дори и само заради удоволствието да я споделя с някого.

- Господин Камбион - каза Луис, - не сте се променили.

Леко перване с китката и лампата бе обърната така, че светлината да пада върху обезобразеното му лице.

- О - каза той, - променил съм се.

Официалното ѝ название беше болест на Ханзен, на името на норвежкия лекар Герхард Армауер Ханзен, който през 1873 година бе открил бактерията, която я причинява, но от четири хилядолетия човечеството я знаеше просто като проказа. Днес терапии с комбинации от медикаменти, в основата на които бе антибиотикът рифампицин, даваха възможност да се побеждава онова, което преди бе считано за нелечимо: двата вида проказа, мултибациларната и пауцибациларната. Но Камбион бе едно от изключенията, един от малцината нещастници, които не показваха нито клинично, нито бактериологично подобрение след лечението. Причините за това бяха неясни, но онези, които шушукаха по негов адрес, твърдяха, че при по-ранните прояви на заболяването той непочтено е бил лекуван само с рифампицин, вместо с комбинацията с дапсон и клофазимин, поради което бацилите му бяха станали резистентни към основното лечебно средство. Нещастният виновен лекар впоследствие изчезнал, ала не бил забравен от семейството си, тъй като паметта им била освежавана най-редовно с части от неговото тяло, които продължавали да им се доставят. Всъщност дори не било ясно дали той е мъртъв, тъй като частите, които им се изпращали, изглеждали забележително свежи, дори като се имат предвид защитните опаковки.