Вълкът през зимата [bg]

- Но защо някой ще иска да прави това?

Честно казано, той нямаше отговор на този въпрос, или поне не и такъв, който би удовлетворил членовете на съвета.

Впрочем някои от по-младите хасиди явно не се отнасяха към Епстайн с повече симпатия, отколкото към гоите35. Веднъж дори чу един от тях да го нарича зад гърба му alter коскеr - „стар пръдльо“, - но не реагира. По-възрастните проявяваха повече разум и поне признаваха, че той се опитва да помогне, като влиза в ролята на посредник и се мъчи да намери компромис, който да е приемлив и за хасидите, и за общината. Стига да можеха, хасидите биха издигнали стена между Уилямсбърг и останалата част от Бруклин, при все че първо трябваше да се преборят и с хипстърите в квартала. Ситуацията не се подобряваше от обстоятелството, че някои официални лица в града публично сравняваха хасидите с мафията. Понякога всичко това можеше да накара разумен човек като него да зареже и вярата, и града си. Но една еврейска поговорка гласеше: „Преживяхме фараоните, ще преживеем и това“. А старият виц, без който не минаваше нито един еврейски празник: „Опитаха се да ни изтребят и не успяха, така че хайде да хапнем!“.

Това се въртеше в главата му, докато се прибираше изгладнял вкъщи, но вече не му бе до храна. До него стоеше млада жена, облечена в черно. Името ѝ беше Лиат. Тя бе глухоняма и не можеше да чуе новините, но можеше да чете по устните на водещия, когато той се появи на екрана. Видя полицейските коли, къщата и снимката на детектива, която показваха във всички телевизионни новини. Тя не бе правена скоро. Сега той изглеждаше по-стар. Спомни си лицето му, когато се любеха, и усещането от нараненото му тяло до своето.

Толкова много белези, толкова много рани, видими и невидими. Епстайн докосна ръката ѝ. Тя сведе поглед към лицето му, за да може да следи движението на устните.

- Качи се горе - каза той. - Разбери каквото можеш. Аз ще започна да събирам информация тук.

Тя кимна и излезе.

„Странно“, помисли си Епстайн: никога досега не я бе виждал да плаче.