Вълкът през зимата [bg]

Наклони се толкова близо до тях, че Хари усети топлината на дъха ѝ и вонята на вкиснало, която винаги свързваше със смъртта на майка си: воня на отказващи да функционират вътрешни органи.

- Трябва да знаете, че в Проспъръс има хора, които обвиняват вас за онова, което се случи с нашите младежи в Афганистан, както и с Валъри Гилсън и Бен Пиърсън - каза тя. - Те мислят, че ако вие не бяхте допуснали момичето да си иде -Кониър остави другата възможна интерпретация на условното изречение да виси във въздуха за момент, - четирима от нашите хора можеха още да са живи. Имате да вършите много работа, за да си платите за грешките. Давам ви три дни. Най-добре ще е дотогава да ми намерите заместница на момичето.

Но Хари знаеше, че след три дни те вече няма да са тук и че ако са, това навярно ще е краят им. Готови бяха да бягат. Ако Брайън Джоблин не им бе казал какво се е случило и ги беше оставил известно време да правят, каквото намерят за добре, може би биха почакали още един ден просто за да са сигурни, че всичко, свързано с бягството им, ще е наред. Сега те приеха предадената от него новина като сигнал: време беше. Докато изпращаха колата му с погледи, неговите думи още кънтяха в ушите им:

- Ударихме детектива - казал бе Джоблин. - Дават го по всички канали. С този нещастник е свършено. Свършено.

Двайсет минути след потеглянето на Джоблин Диксънови вече бяха напуснали Проспъръс.

Хари позвъни по пътя към Медуей. Повечето вечери търговецът на автомобили затваряше в шест, но Хари имаше номера на мобилния му телефон и знаеше, че живее само на няколко преки от паркинга. Казал му бе, че ако се стигне до обаждане по телефона, вероятно ще се налага спешно да напусне щата. Пробутал му бе някаква измислена история за болна майка, знаейки много добре, че него изобщо няма да го е грижа дори и майката на Хари да е Тифозната Мери36, стига да му плати в брой допълнителната сума за размяната. Така че трийсет минути след като напуснаха Проспъръс, Диксънови потеглиха от паркинга в пътнически ван GMC Savana със 160 000 км на брояча и спряха само в покрайнините на Медуей, за да се обадят на Магнъс и Даян и да им кажат, че идват. Ванът беше грозен като контейнер за смет, но можеха да спят в него, ако трябва, а бог знае още колко време щяха да са на път и колко надалече щеше да се наложи да отпътуват. Не можеха да останат задълго у сестрата на Ерин.