Вълкът през зимата [bg]

- Хидрокортизон. И не е краста. Копривна треска е.

- Да, точно така - каза Луис и отново се обърна към Камбион: - Хидрокортизон. Моментално премахва оная гадост.

- Благодаря за съвета. Ще го имам предвид.

- За мен бе удоволствие. Предал ли си онова, което те мъчи, и на оня Спондж Боб Квадратни Гащи38 отвън?

Камбион успя да се усмихне.

- Ще кажа на Едмънд как си го нарекъл. Сигурен съм, че ще го намери забавно.

- Изобщо не ме е грижа дали ще му хареса, или няма да му хареса - каза Луис.

- Не съм го и очаквал от теб. Колкото до онова, което мъчи него, то е състояние, известно като лагофталм, форма на лицева парализа, която засяга седмия черепномозъчен нерв, контролиращ orbicularis oculi - мускула, който затваря клепачите - и не позволява очите да се навлажняват достатъчно.

- Леле - каза Луис, - страхотна двойка сте.

- Приятно ми е да мисля, че поемайки риска да е с мен, Едмънд получава възможност да види собствените си проблеми в по-широк контекст.

- Можеше да го види, ако беше наел бодигард, който няма проблеми с очите.

- Едмънд не ми е точно бодигард. Той е моя медицинска сестра и мой довереник. Всъщност - Камбион размаха дясната си ръка, показвайки чуканчетата -може да се каже, че той е дясната ми ръка. Лявата обаче още върши работа.

За пръв път показа и нея. Тя още имаше четири пръста. В момента те бяха обвити около модифициран пистолет с уголемен спусък. Дулото бе небрежно насочено към Луис.,

- Ако се канехме да те убием, вече щяхме да сме го сторили - каза Луис.

- За мен важи същото.

- Не беше лесно да те открием.

- Ето че успяхте. Знаех си, че все някога ще стигнете до мен, след като преровите всички други възможни места. Направо изорахте града, ти и твоето гадже. Направили сте всичко възможно.

Истина беше. Ейнджъл и Луис бяха започнали да разпитват часове след стрелбата - къде кротко, къде не съвсем. Имаше тихи разговори над чаша кафе в евтини ресторанти и над халба бира в задни стаички на долнопробни барове. Имаше и обаждания по телефона и отрицателни отговори, заплахи и предупреждения. Свързаха се или получиха вести от всеки посредник, всеки дилър на наркотици, всеки помагач, който познаваше хората, убиващи за пари: Луис искаше имена. Желаеше да научи кой е дръпнал спусъка и кой е направил поръчката.

Трудността идваше оттам, че стрелецът - или стрелците, както подозираше той, защото комбинацията от използваните ловна пушка и пистолет сочеше към екип - едва ли бе намерен по обичайните канали. Не се съмняваше, че той е професионалист, или поне бе започнал с това убеждение. Не му се вярваше да е дело на аматьор, не и когато ставаше дума за Паркър, а и вероятността стрелците да са били двама беше в подкрепа на това становище. Ако не беше прав и излезе, че извършителят е някой разгневен единак, тогава случаят щеше да е за ченгетата и тяхното следствие. Възможно бе да стигне пръв до стрелеца, ако изтече информация, но това не беше неговият свят. В света на Луис се плащаше на хора, за да убиват.

Ала връзките му с детектива бяха добре известни и никой от онези, които познаваше, не би приел такава поръчка дори като агент на стрелеца. Все пак случаят трябваше да бъде разнищен докрай просто за да е сигурен.

Несъмнено беше възможно ударът да е свързан и с движението на Паркър из по-мрачните светове и във връзка с това Луис вече се бе свързал с Епстайн, възрастния равин в Ню Йорк, и му бе обяснил, че ще е много недоволен, ако той открие нещо свързано с нападението и реши да не го споделя с него. Междувременно Епстайн бе изпратил в Мейн собствения си бодигард, Лиат. Според Луис тя бе малко закъсняла за партито. Всички бяха закъснели.