![Боговете на войната [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/4/bogovete-na-vojnata-bg-download.jpg)
Боговете на войната [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-714-5
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Боговете на войната [bg]». Краткое содержание книги:
— Нека отида аз, господарю — прошепна до рамото му Октавиан. Легионерите на Десети се бяха смълчали и гледаха с подозрение армията на кея.
— Не — отвърна Юлий, без да се обръща. Нямаше да покаже страх пред лицето на тези странни хора. Консулът на Рим можеше да отиде където си поиска.
Спуснаха корвуса и Юлий слезе. Чу тракането на подкованите сандали, когато хората му го последваха, и усети, че Октавиан е точно зад него. Гордо вдигнал глава, Юлий тръгна към мъжа, който го очакваше.
— Аз съм Порфирий, пратеник на цар Птолемей, тринайсетият с това име — започна мъжът със странно съскав глас. — Той, който е владетел на Долен и Горен Египет, който представлява царствеността и доверието на боговете. Той, който е обичан…
— Търся един римлянин — прекъсна го Юлий, като се постара да говори достатъчно високо. Пренебрегна изненадата и гнева в очите на Порфирий. — Знам, че е дошъл тук, и искам да ми бъде предаден.
Порфирий наведе глава, за да прикрие неодобрението си.
— Чухме от търговците какво искаш, консуле. Знай, че Египет е приятел на Рим. Моят цар е притеснен от мисълта, че твоите армии могат да нарушат спокойствието на градовете ни, и ти е приготвил дар.
Юлий присви очи, когато въоръжените мъже се разделиха и един мускулест роб се приближи с отмерена походка. В протегнатите си ръце носеше пръстен съд, покрит с изящно изрисувани фигури.
Робът постави съда в краката му и коленичи. Юлий срещна погледа на представителя на царя и не помръдна. Не беше получил отговор на въпроса си и усети как го обхваща гняв. Не знаеше какво очакват от него.
— Къде е Помпей? — попита той. — Аз…
— Отвори съда — отвърна мъжът.
С нетърпелив жест Юлий вдигна капака и ахна от ужас. Капакът се изплъзна от пръстите му и се разби на каменните плочи.
Безжизнените очи на Помпей гледаха от прозрачното масло. Юлий видя блясъка на пръстена на сената, положен на бледата му буза. Бавно бръкна, докосна студената плът и го извади.
За първи път беше срещнал Помпей в старата сграда на сената, когато все още беше почти момче. Спомни си страхопочитанието си в присъствието на легенди като Марий, Цицерон, Сула и младия военачалник Гней Помпей. Точно Помпей беше прочистил Вътрешното море от пирати за четирийсет дни. Пак той беше потушил въстанието на Спартак. Заради всичко, на което беше станал враг, Юлий беше свързал семейството и съдбата си с Помпей в триумвират.
Имаше прекалено много имена в свитъка на мъртвите, прекалено много хора бяха паднали. Помпей беше горд мъж. Заслужаваше повече от това да бъде убит от ръцете на непознати, далече от дома.
И Юлий заплака пред всички.
Част втора
Глава 24
Вратата на залата се отвори и дъхът на Юлий спря от това, което видя вътре. Беше очаквал лична среща, но огромната зала беше пълна със стотици богато облечени хора. Само централната алея, която водеше към трона, беше свободна. Всички се обърнаха да го погледнат и той беше впечатлен от гамата от цветове, която трептеше пред очите му. Това беше царският двор, изобилно гримиран и накичен с бижута.
Лампите висяха на тежки вериги и пламъчетата се люлееха от невидимо течение над главата му. Той се опитва да не покаже възхищението си. Не беше лесно. Накъдето и да погледнеше, виждаше черните базалтови статуи на египетските богове, извисяваха се над придворните. Сред тях разпозна фигури от гръцкия пантеон и само можа да тръсне учудено глава, когато видя чертите на самия Александър. Наследството на Гърция беше навсякъде, от архитектурата до начина на обличане, леко примесено с египетския стил. В крайна сметка нямаше друг град като Александрия.
Благовонията бяха толкова силни, че направо успиваха, така че Юлий трябваше да се съсредоточи, за да запази съзнанието си ясно. Беше облечен в най-добрата си броня и плащ, но пред премените на царедворците се чувстваше като дрипльо. Вдигна раздразнено глава, когато усети натиска на хиляди очи върху себе си. Беше видял краищата на света. Не можеше да бъде смаян от злато и камък.
Тронът на царете бе в отсрещния край на залата и Юлий тръгна към него. Сандалите му тракаха високо. Като хищни насекоми, царедворците улавяха всяко негово движение. Порфирий го следваше безшумно. Юлий беше чувал за евнуси, които прислужвали в източните царства, и се чудеше дали Порфирий е едно от тези странни същества.
Пътят към трона продължи сякаш цяла вечност. За свое притеснение Юлий откри, че престолът е издигнат върху каменен подиум, така че трябваше да вдигне поглед пред царя като молител. Спря, когато двама от стражите на Птолемей му препречиха пътя с орнаментираните си златни жезли. Юлий се намръщи — не искаше да покаже, че е впечатлен. Помисли, че Птолемей го гледа с интерес, макар че не можеше да е сигурен. Царят носеше златна покривка на главата и маска, която прикриваше всичко освен очите му. — Робите му също блестяха от злато и въпреки че вееха на царя, Юлий само можеше да предполага колко му е горещо под тези дрехи в претъпканата зала. Порфирий пристъпи напред и заяви с отекващ глас: