Без светлина [bg]

Той поклати бавно и усмихнато глава, дръпна от пурата и издуха дима сред крайбрежния бриз.

— Но не е съвсем така. Миналата година почти хиляда и двеста тона кокаин са били изнесени от Колумбия. Много добра, рекордна година. Къде отива тогава, ако консумацията в Щатите спада? Е, много хора не вярват, че тя спада. Но дори да е така, този спад не е голям, а освен това през последните пет години плановете на картелите за експанзия вече дават резултати и техните пласьорски мрежи сега имат солидни бази в Европа и Япония. Останалата част на света ще стане това, което бяха Щатите през шейсетте, седемдесетте и осемдесетте години. Но не смятайте, че Щатите изпадат в застой в това отношение. Хероинът успешно се завръща… по целия свят. Велико време. Въпросът е, че бизнесът не изчезва. Ако не е някаква ферма на кокаин или хероин, ще бъде нещо синтетично. Свят на синтетика. Само ще се разраства повече.

Калатис замълча за момент, наслаждавайки се на пурата си. Доказателство за качествата му на добър разказвач беше фактът, че гостът не се възползва от тази пауза. Мощната фигура на Калатис внушаваше сериозност и авторитет на тази среща. Той се извърна в профил към госта си и се загледа към залива, пушейки мълчаливо, а в това време се появи Джейл, босонога, облечена в нещо прозрачно, очертаващо профил от съвсем друг вид, и им донесе нови питиета.

— Сега би трябвало да спомена за европейските възможности — каза Калатис, протегна ръка към чашата си и остави студеното питие върху широката странична облегалка на плетения стол.

— В момента и там има чудесни възможности за инвестиране, предимно при хероина и морфина. Европейците се държат така, сякаш току-що са открили бонбоните, консумирайки три-четири тона на месец. Уличната консумация там достига два милиарда долара месечно и очакваме огромно нарастване, тъй като граничните режими между страните са поразхлабени. Макът се отглежда предимно в Афганистан и Пакистан. Както и в Южна Америка, възможностите за нас се състоят в прехвърлянето на стоката. Войната на Балканите разстрои обичайните ни сухопътни маршрути, затова сега в повечето случаи използваме кораби. Освен това корабите ни позволяват да товарим наведнъж по един до три тона. Обикновено нашите кораби тръгват от пристанище Карачи в Пакистан и натоварват стоката в открито море близо до ирано-пакистанската граница. Пресичат Арабско море, минават през Червено море към Средиземноморието.