Фурията на Първия лорд [bg]

— Защо? — настоя Исана. — Защо смятате Тави за свой баща? Наистина ли вярвате, че сте негово дете?

Вордската кралица сви рамене, сякаш ги вдигаше, но това не изглеждаше като нейно естествено движение.

— Не и така, както го разбирате вие. Въпреки че и аз като вас не съм избирала тези, чиято кръв е послужила за моето създаване.

— Защо изобщо това ви вълнува? — попита Исана. — Защо за вас е важно да се отнасяте към мен по начина, по който се отнасят алеранците?

Кралицата отново наведе глава, потънала в мислите си.

— Това не би трябвало да ме вълнува — тя примигна няколко пъти в бърза последователност. — Не би трябвало. И все пак ме вълнува.

Исана си пое дълбоко дъх, усещайки някаква проява на живот под студената и непроницаема външна обвивка. Не беше сигурна дали говори с кралицата, когато промърмори:

— Защо?

Вордската кралица скръсти ръце на гърдите си и рязко се извърна, движението беше почти човешко. Тя вдигна поглед към примигващия таван над главите им, после към стените в стаята — навсякъде, но не и към Исана.

— Защо? — отново попита Исана. Тя направи крачка по-близо. — Нима отговорът на този въпрос има значение за вас?

Разочарование, отчаяние и неудовлетворена потребност избухнаха в стаята и заляха сетивата на Исана със своята яркост и сила.

— Да, има.

— И за вас е важно да намерите отговор.

— Да. Така е.

Исана поклати глава.

— Но ако ни унищожите, може никога да не получите отговор.

— Мислите, че не го знам ли? — избухна вордската кралица. Огромните й очи блеснаха, а зъбите й се оголиха в усмивка. — Мислите, че не разбирам? Чувствам се също като теб, бабо. Усещам всичко, което усещат децата ми. Усещам болката и страха им. А чрез тях усещам и болката на хората. Усещам как крещят и умират. Толкова съм преизпълнена с тях, че съм готова да се разкъсам на две.

В стаята се раздаде спокоен, твърд глас, който накара Исана да трепне от изненада.

— Бъдете по-внимателна — каза Инвидия Акватайн. — Манипулират ви.

В помещението влезе бившата Върховна лейди, облечена в плътно прилепнала хитинова броня, каквито очевидно носеха всички алерански граждани, служещи на ворда.

Вордската кралица леко обърна глава — това беше единственият знак, че е чула думите на Инвидия. Тя се намръщи и обърна притеснените си очи към Исана. За известно време се възцари тишина, а после тя попита:

— Това вярно ли е?

Исана се втренчи в Инвидия. Беше чула описанията на Амара за съществото, прилепнало към тялото на Инвидия, за закръгленото му тяло, пулсиращо ритмично като бавно биещо сърце. Но да го види в действителност, да види кръвта, която бавно се просмуква на мястото, където главата на съществото се е забила в гърдите на жената, беше съвсем различно. За Исана Инвидия беше много неща — съюзник и манипулатор, наставник и убиец. Исана вярваше, че има достатъчно причини да мрази бившата Върховна лейди. Но гледайки я сега, тя не можеше да почувства нищо друго освен съжаление.