Полунощ в Чернобил

Но вечерта на следващия ден Валерий Легасов и екипът от учени, които анализираха последните данни от Блок 4, направиха ужасяващо и на пръв поглед необяснимо откритие. Вместо да продължат да намаляват, радиоактивните емисии от реактора изведнъж започнаха отново да се усилват и за една нощ се удвоиха от 3 милиона до 6 милиона кюри.17 Температурата на горящото ядро също бързо се повишаваше. В четвъртък вечерта изчисленията на Легасов показаха, че тя вече наближава 1700 градуса по Целзий.cxxxiv Учените сега се страхуваха, че горивото от уранов диоксид и циркониевата обвивка, които останаха в купола на реактор №4, бяха се нагорещили до такава степен, че бяха започнали да се сливат в една маса от радиоактивна лава и това означаваше пълно стопяване на ядрото.18 По-лошото беше, че 4600-те тона от пясък, олово и доломит, които бяха хвърлени в повредената сграда от 200 м височина, добавени към първоначалните експлозии отпреди седмица, вероятно бяха повредили безвъзвратно основите на реактора. Ако температурата на разтопеното гориво се покачеше до 2800 градуса по Целзий, те се опасяваха, че горивото ще започне да гори през железобетонния под на реакторния купол.19 Под натиска отгоре то щеше да проникне през дъното на свода до подземието на сградата, а оттам – дълбоко в земята. Това беше апокалиптичният сценарий на авария в атомен реактор, т.нар. Китайски синдром. Макар че за пръв път той е бил предвиден от американски ядрени инженери, Китайският синдром доби мрачна известност от заглавието на един холивудски хит, излязъл на екрана по-малко от месец преди аварията в „Три Майл Айлънд“. В него главната роля се изпълняваше от Джейн Фонда. Във филма тя е една смела телевизионна репортерка, която с ужас открива как стопено ураново гориво може да прояде основата на повреден реактор в Калифорния и да продължи безмилостно да гори, докато достигне до Китай от другата страна на Земята. Този хипотетичен кошмар влизаше в противоречие със законите на физиката, геологията и географията, но ако в Чернобил беше започнало стопяване на активната зона, Китайският синдром криеше две реални опасности: първата и най-очевидната беше местната околна среда. Електроцентралата се намираше само на няколко метра от водния хоризонт на река Припят и ако разтопеното гориво стигнеше до него, последиците щяха да бъдат катастрофални. Богата гама от радионуклиди щеше да отрови питейната вода, която снабдяваше не само Киев, но и всички в Украйна, които използваха водите на басейна на река Днепър – около 30 милиона души, – а пък освен всичко тя се влива в Черно море.20 Втората опасност беше дори по-непосредствена и по-ужасяваща от отравянето на водния хоризонт.21 Разтопеното гориво можеше да достигне реките Припят и Днепър само ако излезеше от основите на сградата. Преди да се случи това, то трябваше да мине през пароохладителните басейни, през наводнените обезопасителни отделения под реактор №4. Някои от учените се страхуваха, че ако нажеженото до бяло гориво влезе в контакт с хилядите кубични метри вода, които се съхраняваха в запечатаните резервоари, то щеше да предизвика нови и още по-силни експлозии от първата. Такъв взрив можеше да унищожи не само това, което беше останало от Блок 4, но също и другите три реактора, които бяха оцелели след аварията. Неговата сила се равняваше на силата на огромна мръсна бомба, направена от над 5000 тона силно радиоактивен графит и 500 тона ядрено гориво, и тя можеше да унищожи всичко, останало живо в Специалната зона, и да емитира радиация в атмосферата, достатъчна да превърне един доста голям отрязък от Европа в необитаемо място за сто години.