В долината на смъртта

— Сядайте, сеньорес — подкани Хуанито, — аз ще се погрижа и за постелята. Сега вие сте тук като у дома си и можете да махнете оръжията си. Аз веднага се връщам.

С тези думи той тръгна.

— Ама тоя тип трябва да бере голям страх от пушките ни! — рече Херман.

— За него е важно да не са ни под ръка. Магарето обаче малко се попрестара.

— Тук нещо хич не ми се нрави. Няма даже и прозорец. Заключат ли ни, едва ли ще съумеем да опазим кожите.

— О, напротив! Ще се измъкнем през покрива.

— Толкова ли е рехав?

— Надявам се. Още сега ще проверим.

Олд Файерхенд се покачи на масата. Беше толкова висок, че почти достигаше с глава тавана. Когато го натисна с ръце, той малко поддаде.

— Виждате ли? Тук при всички случаи ни остава път за навън.

Нямаха време до го обсъдят, защото Хуанито се върна бързо и просна няколко завивки в ъгъла, които щяха да служат за постеля.

— Тъй, сеньорес. Настанете се удобно! Разсъблечете се!

— За вас, изглежда, е много важно да се разположим удобно.

— За мен? Не. Казвам го единствено заради вас. С други думи аз съм свикнал, когато съм гост на някой веднага да се освобождавам от оръжията си. Който не го прави, оскърбява домакина, защото по този начин намеква, че му няма доверие.

— Домакинът всъщност сваля ли оръжията си?

— Да. Аз има в пояса си само револвера. Вижте, ето го! Хуанито измъкна оръжието от пояса и го остави на масата.

Ето защо сега и Олд Файерхенд облегна пушката си в ъгъла. Херман стори същото със своята. Хуанито явно остана доволен.

— Така повече ми харесва. Ще отида да хвърля едно око дали печеното е готово. Бихте ли позволили лично да ви обслужа, сеньорес?

— С удоволствие.

Хуанито отново изчезна. Олд Файерхенд бързо пристъпи към лежащия на масата револвер.

— Човек не може да знае какво ще се случи. Възможно е да се стигне до стрелба. А при това положение ще е все пак по-добре да сме обезвредили тази вещ.

Той извади патроните от барабана и остави оръжието на мястото му. Едва го бе сторил и Хуанито се върна, носейки в ръце един поднос с пресни тортиляс[71] и примамливо ухаещи късове печено месо.

— Ето, сеньорес, яденето ви!

Олд Файерхенд и Херман се настаниха.

— Дали няма да се намери още един стол? — попита Огнената ръка.

— За кого? Да не би за мен?

— Да, разбира се. Та нали не можете да се храните прав.

— Благодаря, аз няма да ям. Това е за вас, аз вече хапнах.

— Ако не ни правите компания, няма да ядем и ние. Ние сме ваши гости и вие трябва да вземете участие във вечерята.

— Е добре, ще го сторя за ваша воля, сеньорес.

Хуанито излезе и скоро се върна с един стол и парче студено месо.

— Ха така — ухили се Олд Файерхенд. — Ще видите, че на трима се услажда повече, отколкото на двама. Моля, не се стеснявайте!

Хуанито си взе една тортиля и захапа — значи не бяха отровни.

— Сега от месото! Заповядайте!

Олд Файерхенд извади ножа си, отряза едно парче от печеното и го поднесе на Хуанито.