Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Ал-Адел е изненадан и най-вече огорчен от подобна агресия. Нима не е сторил всичко от идването си на власт и дори по-рано, по време на преговорите си с Ричард, за да сложи край на военното положение? Нима в продължение на години не е търпял подигравките на религиозни люде, обвиняващи го, че се е отказал от каузата на джихада заради приятелството си с русокосите мъже? Месеци наред седемдесет и три годишният болен владетел отказва да повярва на достигащите до него сведения. Че шайка подивели германци опустошават села в Галилея е нещо, с което е свикнал и което не го безпокои. Но че след четвървековен мир Запада започва масирано нашествие, му се струва невъзможно.
Въпреки това сведенията са все по-точни. Десетки хиляди франкски бойци са се събрали пред град Дамиета, контролиращ достъпа до главния ръкав на Нил. По заповед на баща си ал-Камел тръгва срещу тях начело на войските си. Изплашен от числеността им, той не ги напада. Предпазливо разполага лагера си южно от пристанището, така че да може да подкрепи гарнизона, без да е принуден да влиза в открит бой. Градът е един от най-добре защитените в Египет. Крепостните му стени са заобиколени на изток и юг от тясна ивица блатиста земя, а на север и запад реката Нил осигурява постоянна връзка с вътрешността на страната. Дамиета може да бъде ефикасно обкръжена, само ако врагът си осигури контрол над реката. За да предотврати подобна опасност, градът разполага с находчиво средство — огромна желязна верига, закрепена в единия край на градските стени, а в другия на издигнатата на малък остров в близост до отсрещния бряг цитадела, пресича достъпа до Нил. Като установяват, че нито един кораб не може да премине, ако веригата е спусната, франджите ожесточено нападат цитаделата. В продължение на три месеца напъните им са отблъсквани, до момента, когато им хрумва да закотвят два големи съда и да изградят върху тях плаваща кула, висока колкото цитаделата. Превземат я с щурм на 25 август 1218 година. Веригата е разкъсана.
Когато няколко дни по-късно пощенски гълъб донася в Дамаск новината за поражението, ал-Адел остава дълбоко съкрушен. Ясно е, че падането на цитаделата ще доведе до падане и на Дамиета и че няма препятствие, което да възпре нашествениците по пътя им към Кайро. Задава се дълга война, а той няма нито сили, нито желание да я води. Няколко часа по-късно е покосен от сърдечен удар.
За мюсюлманите истинската катастрофа не е падането на речната цитадела, а смъртта на стария султан. Във военен план ал-Камел успява да задържи врага, да му нанесе сериозни загуби и да му попречи да обхване в плътен обръч Дамиета. Но от друга страна, в политически план, започва неизбежната борба за наследството, въпреки старанието на султана да предпази синовете си от фаталността. Още приживе той поделя владенията си: Египет на ал-Камел, Дамаск и Ерусалим на ал-Моаззам, Джезира на ал-Ашраф и по-незначителните земи на най-малките. Но кой би могъл да задоволи всички амбиции? Въпреки относителната хармония, която цари между братята, известни конфликти не могат да бъдат избягнати. В Кайро редица емири използват отсъствието на ал-Камел, за да се опитат да качат на престола един от по-малките му братя. Превратът е на път да успее, когато информираният за това господар на Египет забравя Дамиета и франджите, вдига лагера си и се връща в престолния град, за да въведе ред и накаже заговорниците. Нашествениците веднага завземат изоставените от него позиции. Дамиета е обкръжена.
Въпреки подкрепата на брат си ал-Моаззам, долетял с армията си от Дамаск, ал-Камел вече не е в състояние да спаси града, още по-малко да прекрати нашествието. Ето защо предложенията му за мир са прекалено щедри. След като поисква от ал-Моаззам да разруши укрепленията на Ерусалим, той изпраща послание на франджите, в което ги уверява, че е готов да им предаде Свещения град, ако напуснат Египет. Но чувствайки се силни, франджите отказват да преговарят. През октомври 1219 година ал-Камел прави уточнения в предложението си: ще даде не само Ерусалим, но и цяла Палестина западно от река Йордан и като връх на всичко — истинския кръст. Този път нашествениците си правят труда да разгледат предложенията му. Жан дьо Бриен е благосклонен, както и всички франджи в Сирия. Но окончателното решение ще бъде взето от някой си Пелагий, испански кардинал, привърженик на безпощадната свещена война, поставен от папата начело на експедицията. Никога, заявява той, няма да приема да преговарям със сарацините. И за да подчертае отказа си, той нарежда незабавно да започне атаката срещу Дамиета. Гарнизонът, оредял от битките, глада и скорошната епидемия, не оказва никаква съпротива.