Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
Тримата замълчаха. Наистина какво можеха да сторят? Нищо. А къде ли се намира в момента истинският Лиско? Какво ли прави? И тогава, в тишината, всеки усети, че е наблюдаван. Когато се взряха по-добре пред себе си, на два метра от тях изплуваха тъмните замислени очи на лисичето.
Домби се съсипа да моли, но Мокси не забавяше темпото. На Домби не му се тичаше сам, беше му скучно и страшно, ала магарето се носеше с цели петнайсет метра пред пълничкото момченце, което, от своя страна, бе оставило зад себе си с цели двайсет метра слабичкото момченце Димби. Стремяха се към най-отдалечената точка — Резедавия вир. Без да губят време, те наскачаха във водата, която ги прие в хладните си прегръдки, погали ги нежно и ги успокои. Тримата се събраха в средата на вира, колкото може по-далеч от бреговете, тъй като предполагаха, че килигарикондите не умеят да плуват.
— Не ми е ясно как ще свърши това — рече най-после магарето. — Просто не знам как свършват тия работи.
Но ставаше все по-приятно, резедавата вода ги успокояваше. Вече се страхуваха само от едно — да не се стъмни. Искаха да бъдат само заедно, да си вдъхват кураж. Ето защо поеха едновременно въздух и едновременно се гмурнаха. Някъде между дъното и повърхността, но по-близо до дъното, право към тях гледаха тъжно учудените очи на Лиско. Тримата изскочиха на повърхността, загълтаха въздух и заплуваха към брега.
— А бе къде сте цял ден? — извика Лиско от брега. — Убих се да ви търся!…
Да. Ами да… Точно така! Това си е Лиско. Жив. Стои си на брега и им се кара.
— Казвайте, къде изчезнахте? Убих се да ви търся и да ви кажа, че ще ходим в хижата, където…
Докато трепереха, той им разкри плана си. Решил е тази нощ да ги води отново в хижата, където ще им покаже, че втори път няма да се уплаши и няма да избяга.
Половин час след това, като се успокои, Мокси заяви, че е готов да отиде навсякъде с Лиско, дори в ада, защото се надява, че килигарикондите едва ли ще посмеят да се явят пред своя
първообраз. Така мислеше и Домби. А за Димби беше от ясно по-ясно, че тази нощ не бива да се дели от приятелите си.
На път към хижата Мокси прегърна своя приятел и се убеди, че Лиско наистина си е тук и си е същият.
— Пипни, Домби, пипни да видиш, че е той!
— Знам, преди да ми кажеш — отвърна Домби. — Пипнах го няколко пъти.
— И аз — призна си Димби. — За всеки случай.
Засега по-доволен тук от Домби нямаше — свечеряваше се и се приближаваха към хижата, където ще им докаже за втори път, че е герой. Лиско нека си разправя. Тази нощ Чими ще му изиграе такива проклетии, че ще го откаже завинаги да рита срещу привидения.
Второто нощно приключение обещаваше да мине лесно и без много страхове, защото какво е едно привидение пред един килигариконд? Нищо. Привидението минава и заминава, наметнато с воал, а килигарикондът се преобразява като приятел и те наблюдава. Но кое ти гарантира, че само ще те наблюдава? Затова приключението в хижата днес се очертаваше като играчка. Така смятаха всички и спокойно се приближаваха към мястото на действието.
— Колко е часът? — запита по едно време Лиско.
— Вече не виждам стрелките — отвърна Димби, — но наближава петдесет и седем.
— Трябва да е повече — забеляза лисичето. — Да не е спрял?
— Уверете се!
Димби долепи часовника до ухото му, а после и до ушите на другите.
— Времето тече! — забеляза Лиско, заслушан в тиктакането.
— Много се стъмни — прошепна Мокси. — Струва ми се, че става по-тъмно от снощи. И да ви кажа, ние сме глупаци, дето се навряхме тук.
— Тогава защо се съгласи да дойдеш?
— Защото беше ден и всичко се виждаше.
— А не знаеше ли, че ще се мръкне?
— Е, предполагах… А бе, Лиско, ти днес колко пъти ни срещна нас?
— Един.
— И къде това?
— Къде! При Резедавия вир.
— А не мина ли няколко пъти по пътечката, без да се обадиш?
— Кога?
— Добре, добре… Гледай си напред, да не ни забуташ в някоя дупка.
Но как да гледаш и как да вървиш. Добре, че съгледаха хижата, очертана едва-едва върху свежото звездно небе. Приятелите се заловиха един за друг. В тъмнината нещата изведнъж се измениха и вече не изглеждаха като играчка. Мокси се впусна в нови разсъждения: сега той си каза, че килигарикондите, колкото и да са зловещи, обичат да се появяват само през деня, което е доста учтиво от тяхна страна,
— Първо да открием входа — проговори лисичето, когато спряха.
— За мен това не е вход. а изход — прошепна Мокси.
— Интересно — прошепна Лиско, — но в хижата е по-светло, отколкото е навън. Може би белите стени отразяват светлините на звездите, или кой знае какво.