Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Да не би да искаш и ти да се възползваш от списъка?
— О, не, сър. Аз заминавам за Лондон да си търся щастието, също както Лора и Моли. Мислех да поканя и Емили да дойде с мен — не искам състоянието й да се влоши, тогава жената е най-уязвима. И ще направя всичко възможно да не попадне в лапите на друг деспотичен мъж. Смятам да отворя пансион, господарю Райдър. Спестила съм достатъчно пари, както знаеш. Ти си щедър човек. Но все пак си мъж… А аз ще си остана такава, каквато съм, и ще си намеря любовник, изтънчен като теб.
Тя внезапно замълча, той пое ръката й и я целуна.
— Но други такива мъже няма, нали?
Тя се разсмя и го ощипа по ръката.
— Скъпа, не искам да имаш просто някакъв си пансион. Не, искам да купиш нещо в добрите райони на Лондон. Ще ти дам името на нашия семеен адвокат и той ще ти помогне. А пансионът ще ти бъде зестра от мене.
— Ще ти липсвам, Райдър.
— Да, Беа, определено. А сега ми пожелай късмет с новата ми съпруга.
— Нямаш нужда от това.
— Дори повече, отколкото можеш да си представиш. Най-после си намерих майстора.
Когато си тръгваше, Райдър се чудеше дали на Софи не би й харесало да си играят на господар и робиня. Навярно през ноември вече ще успее да я накара да опитат. Тогава дните ще са по-къси и навън ще е студено, а това ще означава дълги часове пред камината. Представи си я обвита в тънки воали, с разпуснати коси, танцуваща като Саломе. А играта щеше да предизвика и смях, й страст… Внезапно се сети за привидението и се почуди какво ли означава това, „Когато те дойдат…“
17.
Последното място, където се отби Райдър следобеда, бе просторната триетажна къща на Джейн Джаспър, близо до селцето Хадли Дейл, на седем мили източно от Нортклиф Хол. Около къщата и от двете страни на алеята, водеща към нея, растяха дъбове и липи, чиито гъсти зелени клони се преплитаха. Още преди да види децата, Райдър дочу викове и смях. Усмихна се в очакване, насочи Дженезис по късата алея и заби пети в хълбоците му.
Джейн и трите й помощнички, които той сам бе подбирал — все млади жени, енергични и доброжелателни, седяха в двора пред къщата и наблюдаваха как децата играят. Бяха четири момченца и три момиченца, всичките между четири и десет годишна възраст, добре облечени, чистички, шумни, и само като ги видя, направо му се дощя да се разкрещи от радост.
Видя Оливър, височко, тъничко десетгодишно момче, застанало малко по-встрани от останалите, което се подпираше на патериците си. По лицето му плъзна усмивка, когато подвикна на едва шестгодишния, но вече фуклив като истински мъж Джейми, да смачка физиономията на Том — момченце с ангелско личице, което ругаеше по-цветисто и от саутхемптънски моряк. А Джон, осемгодишният миротворец, се опитваше да ги разтърве, преди да са се сбили, и по петите му търчеше и лаеше един шпаньол.
Джейми пръв мерна Райдър, нададе вик и в мига, в който Райдър отпусна юздите на Дженезис и се обърна, едва не бе повален на земята от размаханите ръце, крака и от трите кучета, които подскачаха и лаеха като полудели.
Всички крещяха, смееха се и говореха в един глас, всички му разказваха какво са правили, докато го е нямало — всички освен Джени, разбира се, която изчакваше встрани, захапала палеца си. Рошавите тъмнокестеняви къдри засенчваха личицето й, панделката отдавна бе изгубена. Райдър отдели на децата цялото си внимание. Опитваше се да отговори на всички едновременно и дори успя да хвърли една усмивка към Джейн над главичката на Мелиса, която на свой ред обви тъничките си ръце около врата му и се притисна към него, а той извика престорено от болка и всички деца прихнаха в смях. И тъкмо Джейми започна да му разказва каква битка бил удържал с един потънал пън, докато се учел да плува, Джейн и помощничките й изнесоха чаши с лимонада и чинии със сладкиши и кифлички. Райдър се настани сред децата, пиеше лимонадата си, подхвърляше на кучетата парчета кифла и слушаше разказите, споровете и общо взето прекрасно се забавляваше. А недалеч безмълвно седеше Джени и съсредоточено ядеше лимонов кейк.
Райдър раздаде подаръци на всички, отстъпи назад и известно време наблюдава как с едва прикрита алчност децата се нахвърлят върху пъстро обвитите пакети. Сетне се приближи към Джени. Тя вирна личицето си и сините й очи — сините очи на фамилията Шербрук, светли като синевата на лятното небе — му се сториха големи и вече не толкова безизразни, колкото предишния път. Усмихна му се и в погледа й се мерна радост — да, точно така, не грешеше — истинска радост!
— Моя малка любов — промълви той, коленичи пред нея, измъкна палеца от устата й, прокара пръсти през меките й коси и нежно я притисна към себе си. Момиченцето тихо въздъхна и плъзна ръчички около врата му. Той я целуна по косите, притвори очи и дълбоко вдъхна сладката детска миризма. Господи, колко обичаше това дете, на което бе отдал сърцето си!