![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Признавам, че последните събития като че ли подкрепят твоето предположение. Съобщението за вероятни останки от Прародителите — открити на тайно място от злополучния делфийски кораб — доведе до открита война между най-агресивните дишащи кислород кланове. Търговията пострада, след като някои съюзи установиха контрол над местните точки на прехвърляне. Уверявам те обаче, че енергийните потоци, освободени до този момент от битките, са прекалено слаби, за да въздействат върху основните космически връзки.
— Ами съвпадението във времето?
— Бъркаш причината със следствието. Яростта, която сега бушува около вълконите, се е трупала векове преди човеците да се свържат с нашата култура. След инцидента при Футутуун успяваме да поддържаме несигурен мир, най-вече с помощта на страх, докато войнствените групи се въоръжават и подготвят за следващата фаза. Уви, твоят нещастен род не е улучил благоприятния момент да излезе по звездните пътища.
Хари премигва в продължение на няколко секунди, после кимна.
— Говорите за Времето на промени.
— Точно така. Ние от Института знаем почти от един милион години, че настъпва нова епоха на огромни опасности и опустошения. Признаци за това са повишената нестабилност в отношенията между класовете живот на дишащите кислород и водород… от време на време се наблюдава и усилено възпроизводство на машинния клас — нарушения, които изискват жестоки мерки. Дори сред клановете на собствената ни Цивилизация на Петте галактики се забелязва разгаряне на религиозните страсти.
Хари си спомни фанатиците, изпълващи главните улици на Каззкарк и проповядващи противоречиви и неясни тълкувания на древните пророчества.
— Суеверни глупости — измърмори той.
За негова изненада, Уер'К'кинн се съгласи с подчертано изщракване с клюн.
— Най-шумното не винаги е показателно — поясни началникът му. — Повечето видове и кланове предпочитат да живеят и да оставят другите да живеят, като проправят свои собствени пътища към мъдростта и не се опитват да пришпорват съдбата. Кого го интересува дали Прародителите ще се завърнат във физическа форма, като духовни въплъщения или като се проявят в генома на някоя невинна предразумна раса? Докато фанатичните съюзи жестоко се бият заради религиозни догми, единственото желание на повечето дишащи кислород е да се стремят към просветление. Всички въпроси ще получат отговори, когато расите отидат при своите оттеглили се патрони и предци… и после постигнат трансцендентност… привлечени от великата Прегръдка на вълните.
„Ето го пак“, помисли си тогава Хари. Предположението, което лежи в основата на почти всички галактянски религии. Че спасението се постига от видове, а не от отделни органични същества.
„Освен онзи скиански проповедник с папагала на рамото. Той излагаше съвсем различна идея. Истинска ерес!“
— И така, млади колега — заключи Уер'К'кинн. — Опитай се да си представиш колко са се уплашили и фанатиците, и умерените, когато твоите нещастни делфийски братовчеди излъчиха изображение, като че ли представящо кораби на Прародителите, които се носят из една от най-плоските части на галактическото пространство-време! Смисълът на този единствен образ изглежда заплашва основната вяра, споделяна от почти всички дишащи кислород…
Хари затаи дъх. Но в този момент в стаята се втурна един от помощниците на Уер'К'кинн, за да му съобщи, че се наблюдават смущения в поредната точка на прехвърляне, този път в сектор Горгол в Галактика пета. Началникът му нямаше повече време за абстрактни дискусии с младши подчинени. Последва оживена активност и Хари бе пратен в изследователския отдел, за да довършат инструктажа му. Нямаше възможност да попита старата змия какво означава интригуващата й забележка.
„Каква основна вяра? Защо откритието на „Стрийкър“ толкова е уплашило всички?“
Най-после платформата се спусна на „земята“.
Повърхността беше сравнително мека. Вретеновидните крака на кораба поеха тежестта му със съвсем лек отскок.
„Е, дотук добре. Земята не ме погълна. Още не ми се е нахвърлила глутница паразитни меми в опит да превземе ума ми или да ми продаде продукти, които не се използват от еони.“
Той предпазливо плъзна очи по обширната равнина; покрита с отпуснати, мъгляви цилиндри. Приличаха на увиснали тънкостеблени кактуси, които се издигаха на малко разстояние един от друг, докъдето му стигаше погледът. Хари премина на ръчно управление и използва един от кокилестите крака, за да побутне най-близките стъбла. Те лесно поддадоха и после бавно се изправиха.