По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— А името?
— Почакайте малко, ще стигна и дотам.
Човекът записа адреса в един файл и отвори друга база данни.
— Избирателните списъци — поясни той. — Почти винаги разчитам на тях. Информация с обществен достъп, съвсем законни и обикновено доста точни и надеждни. Ако, разбира се, търсените хора си правят труда да гласуват, което невинаги е така.
Той копира адреса в ново поле и натисна „Търсене“. Този път се наложи да чакат доста по-дълго. После екранът отново се промени.
— Готово — каза детективът. — На този адрес има двама гласоподаватели. Джаксън. Това е фамилията. Мистър Антъни Джаксън и, да видим, мисис Сюзан Джаксън. Ето откъде идва буквата „С“. Сюзан.
— Сестра — обади се Полинг. — Омъжена. Все едно историята с Хобарт се повтаря.
— Така — намеси се отново детективът. — А сега ще направим нещо друго. Този път не е съвсем законно, но тъй като сме се събрали само приятели и колеги, смятам да рискувам.
Той отвори нова база данни, този път с технически остарялата операционна система DOS.
— Крадена е — обясни той. — Затова графиката е толкова грозна. Но информацията си е същата. Базата данни на Министерството на здравеопазването и социалното осигуряване. Социалната държава в действие.
Той въведе името и адреса на Алтъни Джаксън, натисна още няколко клавиша и на екрана се показаха три нови имена и три редици от числа.
— Антъни Джаксън е на трийсет и девет, а съпругата му Сюзан е на трийсет и осем — прочете детективът. — Моминското й име е Тейлър. Имат едно дете, дъщеря, на осем години, и очевидно са й погодили лошия номер да я нарекат Мелъди.
— На мен ми харесва — обади се Полинг.
— Не и в Норфък — поклати глава детективът. — Сигурно доста я тормозят в училище.
— Отдавна ли живеят в Норфък? — попита Ричър. — Оттам ли са семейство Тейлър?
Детективът се придвижи по екрана.
— Нещастната Мелъди явно е родена в Лондон, така че по-скоро не.
Той излезе от DOS и отвори друга програма.
— Регистърът на недвижимите имоти.
Детективът вкара адреса и отново натисна „Търсене“. Резултатите се появиха веднага.
— Купили са къщата в Бишъпс Парджетър преди по-малко от година. По същото време са продали някакъв имот в южната част на Лондон. Значи вероятно са хора от големия град, решили да се върнат в провинцията. Често срещана приумица. Давам им най-много дванайсет месеца, преди да им писне.
— Благодаря — каза Ричър. — Оценяваме помощта ви.
Той взе тъпия молив на детектива от бюрото, извади плика на Пати Джоузеф от джоба си и написа на него „Алтъни, Сюзан и Мелъди Джаксън, Грейндж Фарм, Бишъпс Парджетър, Норфък“. После каза:
— Може би ще можете да забравите всичко това, ако човекът от Ню Йорк се обади отново.
— Замесени са пари, така ли?
— Много пари.
— Който дойде пръв, печели — отвърна човекът. — Рано пиле рано пее. И прочие. Забравям всичко, което знам.
— Благодаря — повтори Ричър. — Колко ви дължим?
— О, нищо не ми дължите — каза детективът. — Беше удоволствие за мен. Както казах, винаги се радвам да помогна на колеги.
Когато отново излязоха на улицата, Полинг каза:
— Лейн трябва само да провери апартамента на Тейлър, да намери телефона и отново се изравнява с нас. Може да се обади на друг човек в Лондон. Или на някого в Ню Йорк. Всички тези бази данни могат да се получат и по интернет.
— Няма да намери телефона — отвърна Ричър. — А дори да го намери, няма да направи връзката. Няма такива умения. Огледало с дръжка.
— Сигурен ли си?
— Не съвсем. Затова взех предпазни мерки и изтрих номера.
— Играеш нечестно.
— Просто искам да съм сигурен, че ще взема парите.
— Дали просто да не се обадим на Сюзан Джаксън?
— Точно това мислех да направя — отвърна Ричър. — Но после ти спомена Хобарт и сестра му и вече не съм толкова сигурен. Ами ако Сюзан е също толкова загрижена за брат си, колкото Ди Мари? Просто ще ни излъже за всичко, което я попитаме.
— Можем да се представим за негови приятели, които случайно минават оттам.
— Тя ще се обади на Тейлър, преди да ни каже каквото и да е.
— Тогава какво ще правим?
— Ще се наложи да отидем намясто. В Бишъпс Парджетър, където и да се намира.
59
В техния хотел очевидно нямаше и намек за подобни услуги, така че Ричър и Полинг отидоха пеш до „Марбъл Арч“, за да намерят кола под наем. Ричър нямаше нито шофьорска книжка, нито кредитна карта, затова остави Полинг да се оправя с формулярите и продължи по Оксфорд Стрийт, търсейки книжарница. Намери една много голяма, в дъното на която имаше цяла библиотека от автомобилни атласи на Великобритания. Но в първите три, които провери, изобщо нямаше Бишъпс Парджетър. Не се виждаше нито на картата, нито в списъка на населените места. Прекалено е малко, помисли си той. Няма дори точка на картата. Лесно намираше Лондон, Норфък и Норич. С тези места нямаше проблем. Намираше и по-малките градове, и големите села. Но нищо по-малко от тях. Тогава забеляза и полицата с официалните карти на кадастъра. Бяха наредени ниско, до стената. Цяла серия. Картите бяха отпечатани на големи сгънати листове, с най-големи подробности, най-вероятно със средства на правителството. Ричър предположи, че ги използват за планински туризъм. Или ги купуват най-запалените почитатели на географията. Имаше богат избор от различни мащаби. Най-добрата се оказа огромна карта с такъв мащаб, че на някои места бяха показани дори отделни сгради. Ричър извади всички карти за графство Норфък и започна да ги проверява една по една. Намери Бишъпс Парджетър на четвъртата. Беше селце на кръстопът, на около петдесет километра югозападно от Норич. Кръстопътят беше на две селски шосета. На автомобилните атласи те дори не бяха отбелязани.