Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Хлодвиг и неговият съюз с църквата

Най-известен измежду Меровингите е внукът на Меровей — Хлодвиг I, управлявал франките от 481 до 511 г. Това име е познато на всяко французойче, защото именно при Хлодвиг франките приемат християнската вяра, а църквата установява в Западна Европа своето върховенство, запазило се цяло хилядолетие.

През 496 г. западната църква е в твърде несигурно положение. През целия V в. е застрашено самото й съществуване. Някъде между 384 и 399 г. епископът на Рим започва да се нарича папа, ала въпреки това официално не стои по-високо от другите епископи и няма нищо общо с днешните ни представи за папската институция. В никакъв случай не е духовен водач или глава на християнския свят. Просто представлява интересите на ограничен кръг от хора и на една от множеството разновидности на християнството, която се бори отчаяно да оцелее от безконечните разколи и разногласията между теолозите. Официално западната църква няма по-голяма власт, отколкото, да речем, келтската църква, с която непрекъснато е в противоборство, или от различните ереси като арианството, отричащо божествения произход на Исус и отстояващо, че той е най-обикновен простосмъртен. Всъщност почти през целия V в. всички епархии в Западна Европа или са „заразени“ от възгледите на арианите, или нямат епископ.

Ако иска да оцелее, още повече да оказва някакво влияние, западната църква трябва да си намери покровител, светско лице с мощ, което да отстоява интересите й. За да се развива в съответствие с вече наложените от Рим доктрини, християнството трябва да бъде разпространявано, насаждано, налагано от светска власт, достатъчно силна, че да се противопостави, да премахне заплахата на другите течения в християнството, застрашаващи западната църква. И нищо чудно, че в най-критичния момент тя се обръща не към друг, а към Хлодвиг.

През 486 г. той вече е разширил значително владенията на Меровингите: от Ардените организира набези, след които завладява доста от съседните кралства и княжества и покорява много племена, дръзнали да му се противопоставят. Благодарение на това присъединява към кралството си множество важни градове, например Троа, Реймс и Амиен. Само след десетилетие вече е ясно, че твърде скоро Хлодвиг ще стане най-могъщият монарх в Западна Европа.

Покръстването му се оказа повратна точка в нашето проучване. За подробностите около него още тогава е написана хроника — „Животът на св. Реми“, която след два и половина века е унищожена почти изцяло: съществуват доказателства, че това е направено нарочно. Съхранили са се обаче няколко отделни страници от ръкописа, от които личи колко важно е било това събитие.

Според преданията Хлодвиг приема християнството внезапно, най-неочаквано, явно под влиянието на жена си Клотилда, фанатизирана привърженица на западната църква, която, изглежда, е била твърдо решена да убеди съпруга си да стане християнин и която впоследствие е канонизирана за тази си заслуга. Твърди се, че я е напътствал нейният изповедник св. Реми. Зад тези легенди обаче се крие една твърде прозаична, делнична историческа реалност. С това, че приема християнството и става първият крал католик на франките, Хлодвиг печели не само възхитата на жена си, но и кралство, което придобива по-голямо значение дори от Царството небесно.