Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Майордомът обаче явно се е уплашил да убие престолонаследника и тайно го отвежда при епископа на Поатие, който също не се решава да умъртви детето и го праща на заточение в Ирландия. Дагоберт израства в манастира в Слейн229 — недалеч от Дъблин и в училището към него получава образование, каквото няма във Франция от онова време. Изглежда, пак тогава посещава двореца на върховния крал на Ирландия. Според преданието се запознава и с трима принцове от кралство Нортумбрия, които също учат в Слейн. През 666 г., вероятно още докато е в Ирландия, се оженва за келтската принцеса Матилда. Малко след това заминава за Англия и се установява в Йорк, кралство Нортумбрия, където се сприятелява със св. Уилфрид, епископ на Йорк, станал негов духовен наставник.

По онова време между западната и келтската църква все още има разкол: келтите отказват да признаят върховенството на духовниците в Рим. В името на единството Уилфрид е решен да приобщи келтската към западната църква и успява да го постигне на прочутия Събор в Уитби през 664 г. Не е изключено той да предлага на Дагоберт своето приятелство и закрилничество и от „користни“ подбуди: по времето на Дагоберт Меровингите не са така предани на западната църква, както го изисква съюзът, сключен век и половина по-рано между Рим и Хлодвиг. Като предан на Рим клерикал Уилфрид прави всичко възможно да заздрави върховенството на западната църква не само в Британия, но и в континентална Европа. Ето защо бърза да си подсигури предаността на Дагоберт, в случай че някой ден той се върне във Франция и предяви претенции към престола на Австразия. Възможно с да вижда в лицето на прокудения крал бъдещата дясна ръка на Рим.

През 670 г. Матилда, жената на Дагоберт от келтски произход, умира при раждането на третата им дъщеря. Уилфрид не си губи времето и намира нова съпруга на овдовелия крал: през 671 г. Дагоберт се жени повторно. И първият му брак е с жена с благородническа кръв, вторият обаче има още по-голямо значение за династията на Меровингите. Новата съпруга на Дагоберт се казва Гизела и е дъщеря на графа на Разес и племенница на краля на вестготите230. С други думи, Меровингите се сродяват с кралското семейство на вестготите. В този брак се съдържа зародишът на една бъдеща империя, която да обедини почти цялата територия на днешна Франция, да се разпростре от Пиренеите до Ардените и най-важното, да подчини веднъж завинаги на западната църква вестготите, които все още изповядват арианството.

Когато се оженва за Гизела, Дагоберт вече се е прибрал в континентална Европа. Според някои запазили се писмени сведения сватбата е отпразнувана в замъка на Гизела в Реда, или Рен Льошато. Двамата са венчани в църквата „Св. Магдалина“, издигала се на мястото, където след векове Беранже Сониер ще построи своя храм.

Първата жена на Дагоберт му ражда три дъщери, но не и престолонаследник. От Гизела той има още две дъщери и накрая, през 676 г., му се ражда син — Зигеберт IV. По това време Дагоберт отново е крал.