Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Накратко, съюзът между Хлодвиг и западната църква е от съдбоносно значение за християнския свят не само от онова време, но и през следващото хилядолетие. Смята се, че покръстването на Хлодвиг бележи раждането на една нова Римска империя — християнска като вероизповедание, основана на западната църква и на светско равнище управлявана от династията на Меровингите. С други думи, между църква и държава се заражда непоклатим съюз, скрепен с взаимна вярност и преданост. За да потвърди този съюз, през 496 г. Хлодвиг официално е покръстен в Реймс от св. Реми. Тъкмо на това кръщение св. Реми изрича прочутата си сентенция: „Mitis depone colla, Sicamber, adora quod incendisti, incendi quod adorasti.“227

Важно е да отбележим, че покръстването на Хлодвиг не е коронация, както смятат някои историци. Западната църква не го провъзгласява за крал: той вече е монарх и на духовниците не им остава друго, освен да го признаят за такъв, с което се обвързват официално не само с Хлодвиг, но и с неговите наследници, тоест с цялата кралска династия. В този смисъл съюзът с Хлодвиг наподобява историята на Давид от Стария завет, предопределен от Бога да царува чрез съюз, който може да бъде променян, както в случая със Соломон, но не и отменян, нарушаван или престъпван. Това сравнение едва ли е убягнало на Меровингите.

През остатъка от живота си Хлодвиг осъзнава какви огромни надежди възлага на него Рим. С непоколебима решителност, с кръв и меч той налага християнството. А с благословията и духовното водачество на западната църква Франкското кралство се разширява и на изток, и на юг, за да се разпростре върху територията на днешна Франция и на почти цяла днешна Германия. Хлодвиг има много врагове, но най-силни измежду тях са вестготите, изповядвали арианството. Те прекосяват Пиренеите и разширяват царството си чак до Тулуза. Именно срещу тях Хлодвиг насочва най-мощните си и добре организирани военни кампании, та през 507 г. да ги разгроми при Вуйе. Скоро след това превзема Аквитания и Тулуза и вестготите губят своите територии на север от Пиренеите. От Тулуза отстъпват към Каркасон. Прогонени и от там, установяват своята столица в последния си бастион — Разес, или Реда, днешното селце Рен Льошато.