Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Наистина ли ще бъдем само двете?
— Да, поне довечера. Запомни, в седем и половина в „Синята катерица“. И не ме карай да те чакам.
Прекъсна връзката, погледна ръчния си часовник и се опита да разпредели най-рационално времето си. Сетне тръгна към общото помещение, в което се намираше работното място на Пийбоди. Страхуваше се от предстоящия разговор почти колкото ако срещу нея се изправеха наркомани, въоръжени с лазерни скалпели. Отби се в канцеларията да си вземе якето, после примирено въздъхна и отиде при помощничката си:
— Свърза ли се с Чарлс?
— Да, лейтенант. Разговарял е с клиентката си, която казала, че се е запознала с Роулс през зимата на един търг, организиран от „Сотби“. Той грабнал изпод носа й картина, за която и двамата наддавали — пейзаж от Мастърфийлд, рисуван през 2021 година. Според нея Роулс платил за този шедьовър два милиона и четиристотин хиляди долара.
— „Сотби“ ли? Хм, минава пет часът… по това време в Европа е посред нощ… Хайде, идваш с мен. — Изчака Пийбоди да се изравни с нея и попита: — Какво е мнението на тази жена за Йост?
— Споделила с Чарлс, че въпросният господин Роулс бил с безупречни маниери, разбирал от изкуство, но не бил от разговорливите. Престорил се, че не е чул намека й, когато тя го помолила да я покани в дома си, за да се наслади още веднъж на прекрасната картина. Според Чарлс тази жена е зашеметяваща красавица, млада е и е въшлива с пари. Тъй като повечето мъже биха дали мило и драго да легнат с нея, тя предположила, че Роулс си пада по мъже. Ала когато започнала да го разпитва за общи познати и за клуба, който той посещава, господин Роулс отговарял уклончиво и под някакъв предлог напуснал залата.
— Ако дамата е толкова красива, защо й е притрябвало да наема жиголо?
— Може би защото Чарлс е много мил и възпитан, освен това сексът с него не е обвързващ — той изпълнява всички желания на клиентката през времето, за което му се плаща. — Като влязоха в гаража, тя с въздишка добави: — Хората прибягват до услугите на проститутки или живеят с тях поради много причини, не само заради секса.
— Добре, добре. Ще видим какво ще научим утре от „Сотби“ — помърмори Ив и си помисли, че по този въпрос помощта на Рурк ще бъде неоценима.
— Слушам, лейтенант. Къде отиваме?
— Където пожелаеш. — Тя отвори вратата на колата и се втренчи в помощничката си. — Искаш ли да се напием?
— Лейтенант… не ви разбирам.
— Наскоро жестоко се скарах с Рурк, но след здрав запой се почувствах по-добре… поне временно.
Пийбоди се просълзи, но този път не от скръб, а от благодарност:
— Предпочитам да хапна сладолед.
— Всъщност ако имах избор, и аз бих избрала сладоледа. Да вървим.
Ив жадно се взираше в грамадната купа шоколадов сладолед, но я измъчваха и угризения на съвестта. Знаеше, че ще изяде цялата порция, а после ще й прилошее и горчиво ще съжалява. „Няма как, приятелството изисква жертви“ — помисли си.
Взе си една лъжичка от леденото удоволствие и промърмори:
— Хайде, излей си душата.
— Моля?
— Да чуем какво се е случило.
Пийбоди зяпна от изумление и дори забрави за сладоледа с банани и сметана.
— Наистина ли искате да ви го разкажа?
— Не, нямам никакво желание. Но все пак ще те изслушам — нали знаеш, приятел в нужда се познава. Давай! — Тя отново загреба от шоколадовото вълшебство.
— Много мило от ваша страна. — Пийбоди отново се просълзи и за да овладее чувствата си, обра сметаната върху сладоледа. — Случи се така — бяхме в една от стаичките на чистачите и се натискахме…
Ив вдигна ръка и с мъка преглътна ледената хапка:
— Добре ли те разбрах? Наистина ли с детектив Макнаб сте правили секс в служебно помещение и през работно време?
Помощничката й се намръщи:
— Няма да ви кажа нищо, ако ще ми цитирате вътрешния правилник. Освен това още не правехме секс, само се натискахме.
— Разбира се, разликата е очевидна. Ченгетата редовно се натискат в помещенията за чистачите. Господи, Пийбоди! — Затвори очи, хапна от сладоледа и едва когато преглътна, продължи: — Добре, вече се успокоих, продължавай.
— Не знам как да ви го обясня… В отношенията ни има нещо първично.
— Пфу, ама че гадост!
Може би защото не очакваше строгата й началничка да използва жаргон или пък защото изражението й беше съчувствено, но Пийбоди се усмихна, вместо да се засегне.
— И аз мислех като вас, докато с Макнаб не го направихме… Първия път беше в асансьор.
— Полицай Пийбоди, опитвам се да бъда истинска приятелка и проявявам небивала толерантност, но не виждам смисъл да влизаш в подробности и да обсъждаш половия си живот с Макнаб. Като те слушам, има опасност да разваля мнението се за вас.