Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Тъй като главната трудност за йогина е постигането на пълно преодоляване на менталното състояние чрез преминаване през споменатите степени, психологията на Йога анализира подробно препятствията за концентрация. Те са описани в няколко основни групи: болест; апатия, бездействие и отпуснатост; съмнение и невнимание; пропадане и нестабилност на вниманието; светско влечение и погрешно възприемане. От тях особен интерес представлява разбирането на Йога за физическото здраве на човека, преследващ духовната реализация. За да може да се практикува успешно Йога, течностите в организма, секрецията, сетивните органи трябва да бъдат в добро състояние. Не е възможна успешна концентрация, ако тялото отказва да действува като гъвкав инструмент в ръцете на йогина, ако му навлича органични безпокойства. Оттук произлиза особената грижа на йогите към тялото и неговото физическо здраве и дълголетие. От друга страна, както се вижда в по-късните трудове и както показва практиката на Хатха-йога и други школи, самото практикуване на Йога довежда до физическо здраве и дълголетие, макар това да не е все пак цел, а средство за постигане на главното — на духовното освобождение.
Йога допуска, че природата може да бъде доминирана, преди да бъде преодоляна напълно. Но в това се крие и клопката за някои по-късни деградации на тази система, защото средствата за правилна концентрация, добиването на особени сили и способности се превръща за някои школи в самоцел, измествайки истинската, духовната цел. Идеята, че цялото тяло се прониква от божествена енергия и че посветеният става едно със своя бог, е в края на краищата оня фактор, който го предпазва от казаната опасност. Йога-сутра и Патанджали не говорят нищо за по-късните предписания относно мудра (позите на пръстите, ръцете и тялото), натоварени с езотерично значение. Те не препоръчват и многобройните асани на по-късната Хатха-Йога, а доколкото приемат някои, ги разглеждат като лесно изпълними начини за осигуряване на спокойствие при медитиране.
Контролът върху тялото не е достатъчен, за да доведе до преустановяване на менталния процес. Сетивата нападат душата чрез будхи и ако умът не се оттегли от тях или ако сетивата не се направят недействени, смущенията на душата ще останат. Но Йога не препоръчва изкореняване на сетивата, ако това изобщо е възможно, нито съветва осакатяване на какъвто и да е познавателен или моторен орган. Тя настоява за загубване на интерес към външните неща и, така да се каже, възпитание на сетивата. Така, между другото, знанието става морален проблем.
Един от главните проблеми на системата е как да се преодолее интересът към материалните, към сетивните неща. И тя стига до решение, което е общо за индуизма, будизма и джайнизма; човек трябва да се концентрира върху отвратителните аспекти на привлекателните неща в този свят. Хората няма да престанат да се взират в тях, докато не открият тяхната глупост и липса на действителна стойност. Но видели ги веднъж, те вече няма да бъдат така привързани към сетивните неща. За да избегне привличащата сила на физическата красота например, йогинът трябва да мисли, че живото тяло е така отблъскващо, както и мъртвото, че той не забелязва това само защото неговите отвратителни страни са скрити и поради допълнителното му разкрасяване. Тялото за него е сбор от над 300 кости, свързани в едно цяло от 180 връзки. То се държи от деветстотин сухожилия. Покрито е от 900 мускула. Обвито е в кожа с пори, през които непрекъснато се процежда нечистота. То е плячка на паразити, гнездо на болести и обект на всякаква мизерия. През своите девет отвора то винаги изпразва материя като зрял цирей. От деветдесет и деветте хиляди пори на кожата се отделя пот, която привлича мухи и други насекоми.