Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Основите на тази школа са изложени в Мимамса-сут-ра, съчинение от афоризми на древния мъдрец Джаймини, живял един-два века преди Христос или в началните векове на нашата ера. Това произведение несъмнено обобщава резултатите от една дълга литературна традиция за ритуалната практика, започната от самите Веди и многобройните съчинения, известни като брах-мани. Така че предмет на тази философия е всестранното изследване на ведическите ритуали. Пурва-Мимамса разглежда обстойно в светлината на ведическите текстове природата на ритуалите, техния основен и допълнителен смисъл, целите и резултатите, начина на тяхното интерпретиране с оглед на желания резултат. Доколкото обаче не се ограничава с непосредствени практически задачи, тази школа разработва определена философска тематика и формира свои черти, които й отреждат трайно място в историята на индийската мисъл и в развитието на религиозния живот на страната.
За разлика от други ортодоксални школи Мимамса не приема, че Ведите имат божествен произход в смисъл че са непосредствено разкрити от бога. Тя оспорва и схващането, че са създадени от поет, защото в такъв случай техният автор или автори биха били помнени и високо почитани, като Валмики например, който е смятан за създател на Рамаяна, или като Вяса — легендарния автор на Махабхарата. Привържениците на тази школа говорят за саморазкриване на Ведите, а също и за това, че традицията не помни никакъв създател или начинател на ведическите ритуали и церемонии. Смисълът на всичко това е да се утвърди божествеността на самите Веди и на ведическите ритуали.
Подобно на други дуалистични школи Мимамса вярва в съществуването на душа като нещо различно от тялото, чувствата и ума и гледа на интелекта, волята и действието като на естествени атрибути на емпиричното Аз. В Мимамса-сутра обаче и в първите коментари няма ясна характеристика на душата. По-късните автори приемат схващането на Няя по този въпрос.
В горните произведения няма също така ясно споменаване за освобождение от преражданията. Говори се за небето като място на блаженство, нещо характерно за ранните етапи от развитието на ведическата религия. Едва Кумарила Бхатта, един от по-късните философи на школата, говори за мокша, но мокша за него е пълно освобождение от страданието и не включва безкрайното щастие. Даже за още по-късните философи мокша не е пълно и абсолютно откъсване от обективното съществуване, тъй като за тях то има крайна реалност, а съществуването на небето не е дадено на човека вечно.
Мимамса не вярва в цикличното разрушаване на света. Вселената за нея съществува вечно. Няма никакви причини да се приема, че тази религия на Ведите и нейните привърженици някога ще изчезнат. Щом е така, човек не може да получи истинско знание без помощта на Ведите.
Според привържениците на тази школа извор на истинско щастие е практическата дейност на човека. Чрез нея той може да осъществи своите желания и накрая да стигне до освобождение в смисъл на премахване на цялото нещастие и печал. Мимамсаците не приемат, че знанието, отделно от ритуалната практика, може да въздигне човека до неговото пълно самоосъществяване. Той е роден да върши своята работа на Земята, включваща преди всичко религиозните ритуали. Неизпълнението на предписаните действия води до страдание тук, на Земята, и в отвъдното.
За да премахнат всяка възможност за небрежност към ритуалната практика, мимамсаците отдават по-голямо значение на предписаните действия, отколкото на боговете, за които те са предназначени. Боговете заемат второстепенно място в тази система, нещо повече, отрича се тяхното съществуване като нещо различно от мантрите, от техния словесен израз. Тази философия поддържа мнението, че човек може да постигне всичките си желания чрез точно изпълнение и в подходящо време на ведическите ритуали и въпросът дали боговете имат тела или не, не бива да го занимава, той не е съществен за него. Нито Джаймини, нито близките му следовници споменават нещо за съществуването на някакъв всесилен и всемилостив бог, създател, държател и разрушител на Вселената. По-късните философи сближават Мимамса с Веданта, приемат съществуването на бога и се мъчат да докажат, че Джаймини и останалите не са говорили за него само защото това не е било предмет на системата, а не защото не са го забелязвали или отричали.