Древноиндийската култура

В отговор философите от тази школа изтъкват, че техните опоненти не са успели да оценят правилно отношението на тялото към психическата дейност и да забележат, че съзнателните действия не са във всички случаи зависими от наличието на физически организъм. Ние не намираме такава активност например, когато човек е индиферентен или се намира в дълбок сън. От друга страна, ако притежанието на физически организъм е необходимо условие за упражняване на съзнателна дейност, не можем да обясним как деятелят може да контролира собственото си тяло без помощта на друг телесен организъм. Привеждат се, разбира се, и други доводи в полза на заключението, че физическият организъм не е неотменно условие за съзнателна дейност. По-важно е обаче, че аргументите на противниците не могат да разклатят основното твърдение, че всичко, което има свое начало или произход, има за свой автор съзнателен деятел. И ако това веднъж е установено като логическа необходимост, природата на твореца, неговата интелигентност и съзнателна дейност ще се определят в съответствие с неговото авторство. Неговото знание не може да бъде преходно, ограничено и условно като нашето. То трябва да бъде директно и вечно. Допускането на бога като създател на Вселената прави логически необходимо допускането на вечна психическа активност, нужна за създаването, надзора и контрола над Вселената.

Тази система дава убедителен отговор на въпроса възможна ли е множественост на боговете. Ако боговете не са всезнаещи и всесилни, те биха били безпомощни като смъртните и не биха могли да се справят с такава задача като сътворението и контрола над света. Ако те са всезнаещи и всесилни, логично е да се допусне съществуването само на един, тъй като той ще бъде в състояние да изпълнява своите космически функции сам, без помощта на други.