Древноиндийската култура

Важно е да се подчертае, че полученото по този път пълно знание не е просто сбор от всички възможни възгледи за физическия свят. Това е по-скоро опит, в който те влизат интегрирани, опит интуитивен. Постигнатият синтетичен възглед за света е най-висшето достижение на философското търсене. Когато човек се домогне до него, той гледа през пракрити и разбира своята природа като различна от пракрити. Такова знание е достижимо през този живот и това според Самхкя е крайната цел на живота. Цялата обективна природа се разглежда като система, водеща именно до тази цел. Нещо повече, тя самата съществува заради нея.

Че физическото съществуване не може да бъде идеал, е безспорно за Самкхя. Но достигането на идеала може да стане само чрез физическото съществуване, характерът и продължителността на което зависят от моралното и интелектуалното състояние на индивида. Ясно е, че идеалът на Самкхя е труден за достигане, но малко учения в световната история се предоставяли такива възможности за лично усъвършенствуване, защото продължителният напредък в тази посока в края на краищата се е оказвал по-важен от самото достигане на целта.

Възгледът на Самкхя за целта на човешкия живот предполага дълъг път на самодисциплиниране. Заслугата за разработване на механизмите за това се приписва най-вече на системата Йога, толкова близка до Самкхя, че в историята на философията се говори за една система — Самкхя-Йога.

Философията на Йога, основана от Патанджали, разработва своя метафизика и етическо учение, но опирайки се на Упанишадите, достига до положения, които са идентични или много близки до тези на Самкхя. Като се изключи обаче будизмът, никоя друга система не разработва така задълбочено проблемите на психологията и тъкмо с това тя печели своята голяма популярност до днес. Главната цел на нейната психология е да разкрие процеса на познание в неговия етически аспект с оглед на онова самопросветление, което е идентично със спасението. При това средствата, които тя предлага за постигане на върховната цел на духа, се заключават в използуване на субективните слабости на материалното за неговото преодоляване. Духът е затворен в тройната барикада на материята и докато не паднат всички прегради, той ще бъде в плен на материята.

За разлика от тогавашния философски материализъм и в съгласие с Упанишадите философията на Йога твърди, че душата не може да бъде идентифицирана нито с тялото, нито с чувствата или с ума, нито даже с Его-то, с принципа на разбирането. Но как може да се мисли извън тях? Ако тя е принцип на съзнанието, а материята е несъзнателната част на реалността, какво ще остане от съзнанието, ако необходимите атрибути на знанието бъдат премахнати? Как душата би функционирала без тяло, без сетивни органи и ум? Ако потокът, подхранващ съзнанието, пресъхне, как може да бъдем сигурни, че душата също няма да се изпари? Йога отговаря на тези въпроси, като отрича, че процесът на възприемане във времето, който предполага обект и субект, се извършва в душата като такава. Като отделя познанието като отношение обект — субект от самопросветлението, тя признава пригодността единствено на само-познанието на душата. Нейната линия на изследване е насочена към изпразване на мисловния процес от всяка предметност и съсредоточаване върху самопознанието на душата. Никакво усъвършенствуване на емпиричното мислене според нея не може да доведе до освобождение, тъй като двете са съвсем различни. Предметното мислене трябва да бъде преодоляно, тъй като дължи своя произход и съществуване на недуховни фактори. Интелектът (будхи), Его-принципът (ахамкара), умът (ма-нас), макар и носещи психически обозначения, в действителност не принадлежат на духа. Те са само по-високи степени в развитието на сляпата пракриши и представят този аспект на природата, в който доближаването до духовния характер на пуруша приема определена значимост. Те само приличат на пуруша и, така да се каже, светят с нейната отразена светлина. Те са илюзорни духовни дублети, благодарение на които природата изглежда че е станала съзнателна. Казаното току-що още веднъж изяснява необходимостта да се сложи край на менталния поток в процеса на самопознани-ето на душата. Оттук и голямото значение на личните усилия в системата Йога.