Древноиндийската култура

Успоредно с контрола на емоционалната страна на психическия живот върви и превъзмогването на несъвършеното, феноменалното познание по друга линия. С постепенното затваряне на входовете на сетивата чигата, съзнанието, все повече проявява тенденция да се идентифицира с възприемания обект. И тук израства необходимостта за неговото правилно насочване. С това са свързани отделните степени на концентрация.

Вече отбелязахме, че за Йога пътят за освобождение се намира в самата природа, че душата използува явленията на самата природа, за да я завоюва. Процесът на завоюване се състои в различни видове знания в чигата, съответствуващи на различните видове изява на природата.

В първата степен на знание, наречена савитарка-самадхи умът синтезира своите впечатления и идеи на основата на името, значението и на самия обект в конкретни обекти, във възприятия като крава или кана например. Отношението субект — обект тук е в своето пълно проявление и умът не се е издигнал над относителността, която всяко емпирично знание предполага. По-висока степен на знание се постига, когато умът разбира природата на обекта директно, без посредничеството на неговото наименование или психически дублети. Тази степен се нарича нирвитарка-самадхи. Но йогинът трябва да премине тази степен и да се опита да схване фините елементи на природата в тяхното истинско значение. Тук също са налице два етапа, които по същество са сходни с горните — рефлективен и свръх-рефлективен — савикара и нирвикара. Твърди се че през първия етап йогинът може да познава чрез директен опит атомите, пространството, времето, ума и други. Има пълно единодушие между специалистите върху това, че йогинът не изпитва затрудненията на обикновения човек при познаване на надсетивните неща в природата. Във втория етап от тази степен той добива директно, неконцептуално, невербализирано знание за фините неща. Но даже тази степен се надминава, когато йогинът достигне следващата степен — сананда. След като е открил, че нито грубите, нито фините неща в природата са в действителност крайните обекти, той преминава към още по-фините форми на природата. Това са нещата, в които не преобладават раджас и тамас, това е самият процес на мислене. Но и тук не се намира търсеният отговор. Преминал през обектите и самия процес на мислене, той насочва своето внимание върху съзнанието за личното Аз. Оказва се обаче, че и то принадлежи към света на обективните явления, тъй като е отражение на пуруша в „двуликия Янус“ на буддхи (на обикновеното съзнание). Природата е така скрита в съзнанието благодарение на преобладаването на саттва, че Азът има неимоверни затруднения да се разграничи от съзнанието за Аз. Трансцендентното Аз и феноменалното Его изглеждат нещо еднакво. Това е степента, която се преодолява най-трудно, тъй като измамното съзнание за Аз и реалното Аз са така неразличими, че много йогини спират дотук, мислейки, че са достигнали последната степен.