Древноиндийската култура

Както почти всички философски системи на Индия, без, разбира се, материалистичните, Няя и Вайшешика имат за крайна цел формулата за постигане на спасение от ограниченията на персонализираното съществуване. В процеса на тяхното развитие обаче чисто философският интерес заема все по-голямо място и крайната цел сякаш бива забравена или поне оставена на заден план. Научните постижения на тези школи, особено в областта на логиката, са толкова ярки, че получават световно признание и са една от главните опори на съвременната философия в тази област. Разбира се, проблемът за спасението е най-важният, върховният проблем на всяко философско дирене в Индия, но, както се знае, усъвършенствуването на знанието винаги е свързано с усъвършенствуване на живота.

Ви било непосилна задача в няколкото страници, отредени за Няя-Вайшешика, да дадем дори и най-бегла картина на логическото и познавателното учение на тази школа, особено като се имат предвид тяхната всеобх-ватност, дълбочина и прецизност. Но за да отдадем заслуженото на това учение, ще споменем, че израснало в борба с неортодоксалните школи и най-вече с будизма, то достига такава разработеност, че в края на краищата нито будизмът, нито другите неортодоксални учения могат убедително да му се противопоставят. Няя си спечелва име на наука на дефинициите, в които всяка дума, всяка част на речта е точно премерена и защитима. Тъкмо с тази си страна тя се оказва особено полезна и на съвременната европейска и американска философия. Заслугата за окончателната разработка на логиката и гносеологията се пада на един от късните й привърженици — Удаяна.

Макар възникнала в широкия поток на ортодоксия-та, в началото Вайшешика се проявява като атеистична философия. Според основателя й Канада процесите, които се извършват в природата, нямат нищо общо с действията на божествените същества. Той смята, че светът възниква от взаимодействието на атомите, които не са сътворени от никого, а са вечни и неунищожими. Като приема схващането за четирите елемента плюс акаша, основателят на школата смята, че атомите се разделят в четири групи и че тъкмо на техните същностни различия се дължи самото зараждане на елементите. Свързването на атомите в различни комбинации води до наблюдаваното разнообразие на неодушевени предмети и живи същества.

Освен четирите елемента — земя, вода, въздух и огън, той говори за още пет субстанции — акаша, пространство, време, органа на човешкото мислене — манас, и душата — атман. Самото премълчаване ролята на бога творец вече говори за саморазвитие на материалните субстанции, тъй като, от друга страна, никоя субстанция поотделно не може да бъде причина за тяхната поява и развитие. Ако се признава наличието на бог, той във всички случаи не е създател.

В това учение на Канада няма нищо ново. То отразява традиционната идея за цикличната космогония, според която светът възниква, развива се и загива във вселенска катастрофа, след което процесът започва отново. Важно в случая е да се изтъкне, че атомите са първооснова на материалния свят и заедно с индивидуалните души са несътворени, съществуват вечно и са неунищожими. Що се отнася до индивидуалните души, тук има нещо много съществено, което е характерно и за повечето философски и религиозни школи в Индия. Много религии извън тази страна говорят за безсмъртието на душата, обаче почти всички те го разбират като съществуване след смъртта. Но ако не се признае съществуване на душата и преди раждането, става трудно да се приеме и нейното безкрайно бъдещо съществуване, тъй като всичко, което има раждане, е предопределено да умре. Така че душата съществува извън времето и въпреки него. Оттук и непоколебимата вяра на индийците в прераждането и стремежът да се осигури на душата такова състояние, което би било най-естествено за нея, а именно — освобождение от преражданията.