Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
От разбирането за пракрити може да изглежда, че не остава място за духовното начало в света. Но Самкхя, както видяхме, не приема, че пракрити съставя цялото съдържание на видимото и невидимото. Съществува още пуруша, благодарение на който забелязваме съществуването на физическия свят. Никакво истински задоволително обяснение на опита не е възможно, ако не допуснем равностойното и независимо съществуване на материалния и духовния елемент. Ако обективната реалност предполага своята причина и я съдържа в себе си, ако тя е обективна даденост, независимо от нея трябва да съществува и духовно начало, защото не може да има обект без субект, защото обектът е възможен само в отношението си към субекта. За да засилят своята аргументация, философите от тази школа привеждат много примери като доказателство, че духът е принципът, заради който осезаемият свят еволюира. Оттук, както ще видим по-нататък, лесно може да се разбере и етическото учение на системата.
В литературата на тази школа съществува метафора, според която пракрити и пуруша са свързани като куция и слепеца. Пракрити се явява в образа на слепия, но в състояние да се движи човек, пуруша може да вижда, но е неспособен да се движи. Свързването на двете не означава намеса на пуруша в материалните процеси, чрез които се осъществява заложената в природата способност за саморазвитие. Пуруша е пасивен зрител на действията на пракрити. Не само това. Пуруша е нещо статично, незнаещо промяна на място и на форма. Той не може нито да познава, нито да желае нещо, без да бъде подпомогнат от познаващия орган. Подобно на пракрити пуруша е вездесъщ, макар неговата изява по време на самсара да е ограничена в обсега на физическите параметри като тяло и ум. Следователно пуруша може да бъде разглеждан като индивидуална душа или емпирично Аз, но без да бъде само това. Само според нашите емпирични представи няма дух без жив организъм. В действителност комплексът на двете трябва да бъде различаван от трансценденталния дух или от другото първоначало пуруша. Материята е просто средство на духа да изяви себе си, не негов извор. Тяхната връзка се открива винаги в този живот, даже в случаите на дживанмукти — „освободените приживе“, когато личността е получила пълно просветление и е превъзмогнала всички слабости на човешката плът. Едва когато такъв човек си отиде от живота, освободен вече от преражданията, той ще продължи да живее като чист дух, като дух в себе си, напълно освободен от материалното.
Самкхя изгражда сложна теория на познанието. Както вече отбелязахме, познанието не е само установяване на истината, но и нейното реализиране в живота.
Да започнем с първото. Емпиричното Аз не е независима същност както пуруша. То носи резултата на безброй сили, действували върху него в дългия процес на преражданията. То не е пасивно и безразлично към това, което става пред него, но не може да промени хода на обективно развиващите се процеси. То само отразява някои техни аспекти и пропуска други поради своята субективна ограниченост и ги отразява съобразно своя опит през миналия живот. Това е причината, поради която неща, които привличат един, може да не бъдат забелязани от друг. Възприемането на света от всеки индивид е лично. То е винаги относително, но във всички случаи това е възприемане на реално съществуващия свят. Относителното възприемане на този свят според Самкхя не е основание за отричане на неговата обективност и реалност. Така системата нито твърди, че светът е точно такъв, какъвто го възприемаме със сетивата, нито смята, че умът сам си създава някакъв несъществуващ реално свят. А в своята теория на познанието мислителите от школата отдават еднаква тежест както на субективния, така и на обективния фактор.
Искат или не искат, хората проектират своята личност върху своите преценки и субективните предразсъдъци засягат знанията за нещата. В това се състои голямата слабост на човешкото познание. Има и друга: че никой не е в състояние да обхване света като цяло. Затова цялото достъпно на човека знание е лично и фраг-ментарно.