Древноиндийската култура

За философите от тази система въпросът защо бог е активен принцип, а не пасивен, не съществува. Те смятат, че крайната реалност може да бъде разбрана от нейните прояви. На възраженията на своите опоненти, че непрекъснатата космическа активност на бога изключва възможността за периодични разрушения, те отговарят, че бог освен активен е и интелигентен принцип.

Бог е върховен уредник на Вселената и неговото върховенство е вечно като неговата природа. Божиите сили са безкрайни и неограничени. Мощта му се предопределя от неговото морално съвършенство, а последното се изразява в неговата морална активност. Оттук се прави изводът, че моралният закон е върховен, защото бог е върховен, и този закон е само проява на божието същество. И още, че силата на индивидите е в тяхното морално и духовно съвършенство.

Всичко дотук демонстрира съществуването на бога, но има и други логически доказателства за това. Според философите от тази система нещата се групират в три начина на съществуване. Едните, създадени от мислещ деятел, от човека. Това са сградите, оръдията на труда, предметите на бита, произведенията на изкуството. Другите са онези, които съществуват според общия консенсус на мненията. Това са атомите, пространството. Те не са създадени от никого и тяхното съществуване е вечно. Третите са тези, за които подозираме, че са създадени от един абсолютен мислещ деятел, но не от човека. Това са планините, моретата, тялото, дърветата. Съмнение за разумно творчество естествено възниква по отношение на третата група, тъй като, от една страна, тя твърде много прилича на първата и от — друга, е твърде трудно да си представим творчество в такъв мащаб. Истина е, че никой човек не е видял тяхното създаване от разумен автор, но отсъствието на такова свидетелство не е доказателство за отсъствие на разумен автор. С пълно основание може да се предположи, че той е невидим като атомите. За пространството, времето, атомите приемаме, че са вечни и несътворени, но нещата, които имат очевидно начало, като тялото, дърветата и други защо да не бъдат сътворени от разумен деятел? Те не само приличат на сътворените от човека, но имат също такъв телеологичен смисъл. Защо едните ще бъдат сътворени, а другите не? Всичко, което може да се раздели на съставните си части, няма вечно съществуване, а предварителното комбиниране и интегриране на съответните части в цяло предполага разумен създател. Възразява се, че този телеологичен аргумент е безплоден, тъй като води до противоречие в себе си. Тъкмо ако се приеме тезата за разумен създател, противоречието не може да бъде избегнато. Известно е, че всяко знание се получава от въздействие върху сетивата. Но ако върховният създател на Вселената притежава психо-физически организъм, цялото му знание би било случайно и условно като нашето и той не би бил всезнаещ. Цялата му познавателна дейност би страдала от ограниченията на сетивните възможности, той не би бил в състояние да прозре както свръх тънките, така и отдалечените неща, не би могъл да бъде създател. Ако се предположи, че бог не е свързан с психически организъм, би било безкрайно трудно да си представим как може да притежава знание изобщо, как би могъл да оперира върху атомите — крайните градивни елементи на материалния свят. Ако отречем психо-физически организъм у бог, ще трябва да отречем изобщо интелигентност и целенасочена дейност у него. Да мислим, че той притежава безсмъртно тяло, е абсурд, защото едно безсмъртно тяло е толкова невъзможно, колкото и един безсмъртен свят. Ако той притежава тяло, то трябва да бъде ограничено до някакви размери, да бъде обект на възникване и загиване и, най-важното, да не е в съприкосновение с всичко, лежащо извън него. Налага се идеята за един ограничен, немислещ и неинтелигентен бог, което е абсурд.