Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Всъщност Йога не отрича, че мисленето, свързано с предметите и явленията, е форма на дейност, потребна във всекидневния живот, но твърди, че чистото познание не е форма на дейност изобщо. Концентрацията (дхяна) е съвършена тогава, когато всяко усещане за личното Аз изчезне, Его-то бъде изпразнено от цялото си съдържание и само обектът на концентрация продължава да свети. Като главина на въртящо се колело душата остава неподвижна в полето на промяната.
Важно за разбиране на цялата теория на познанието на Йога е нейното схващане за незнанието (авидя). Незнанието има различни форми, но най-важните са, че приема погрешно не-Аза за Аз, нечистото за чисто, болезненото за приятно (доколкото в гнева и омразата се съдържа известно удоволствие) и преходното като вечно. В резултат на това човек гледа на удоволствията на тялото като на наслади на душата, на нечистите тела на другия пол като на желани, на променящите се чувства като на постоянни, на действително пречистващите страдания като на нежелани. Затова йогинът трябва да се стреми към състоянието, в което нещата получават своето истинско място, когато съблазните на физическия свят, удоволствията от сетивата, насладите на тялото и гордостта от притежаването ще изчезват напълно, даже различаването на добродетелта от порока, защото то е свойствено само на Его-то, на емпиричното Аз, свързано със света на предметите и явленията. Йогинът не само трябва да избягва всичко това, но и да предприема действия за пресушаване на неговите извори. Той трябва да върви срещу склонностите на обикновения човек, който се моли да живее дълго във физическия свят или в небесните селения. Той не трябва да се стреми даже да живее като боговете, подвластни също на раждане и смърт. Така, подобно на други религиозни и философски школи като брахманизма от Упанишадите, будизма и джайнизма, Йога не приема която и да е форма на феноменалното съществуване като крайна цел. Такава цел за нея е чистата духовност. Запазването на физическото здраве и удължаването на човешкия живот на Земята, както ще видим по-нататък, имат друг смисъл.
А какъв е процесът на правилното знание, на само-познанието на душата? Необходимото условие за истински духовен напредък е системното и неотклонно култивиране на безпристрастност към външните обекти. Човек трябва да се приучи към различителното знание, което изключва обикновения човешки опит на възприемане със сетивата и ума. Този навик може да бъде постигнат само с дълга практика, без никакви изключения под какъвто и да е претекст и с вяра в неговата крайна резултатност. Изчезването на феноменалния свят от очите на човек, ще рече, от всичките му сетива, може да се постигне чрез пълен контрол на чувствата. Само доколкото запазваме някакъв интерес по отношение на даден обект, дотолкова сме обвързани да отчитаме неговото присъствие и да изпитваме неговото въздействие върху сетивата, т.е. да го познаваме по начина, който искаме да превъзмогнем. Не по-малко важно е йогинът да се освободи и от самите копнежи по крайната цел, движейки се практически към нея. Всичко това се постига в последователни етапи. Първият от тях започва с желанието да не се допуска сетивата да бъдат повече въвличани в тяхната привична дейност. Вторият — йогинът да си даде сметка, че интересът към дадени обекти е изчезнал, но не към всички. Третата степен е постигната, когато интересът към възприемаемите обекти вече е напълно угаснал, но в съзнанието все още битуват някои безпокойства или неврози, както би казала съвременната психология, когато пораждащата причина не се осъзнава, но нейният ефект като ясно изразено безпокойство е налице. След превъзмогване и на това се постига истинското състояние на контрол (вашикара), което е най-високата форма на долното ниво на безпристрастност. Зад нея вече е паравайраджя, най-високата безпристрастност, характерна с пълно безразличие даже към елементите на природата (гуните). С нея именно започва самопознанието. Именно то е причина за спасението, но само при условие, че никога не е обезпокоявано или прекъсвано от съзнанието за отношение субект — обект.