Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
След това магията му прекъсна нишките от сила, които се провлачваха след него, и го направи пълновластен господар на Черния елфически камък.
И тогава градината като че побесня. Лозите и дърветата се надигнаха от земята с такава сила, сякаш щяха да се изтръгнат от корените си. Спуснаха се към Черния елфически камък и Тей Трифънйъд, първо за да го върнат обратно, а после да го погубят. Но Тей бе защитен от своя друидски огън, магията, която отново се бе завърнала, в момента на освобождението му, и бе прегрупирала силите си, за да го защити от гнева на градината. Лозите го шибаха, нараняваха го и се опитваха да го завлекат обратно в сенчестите си недра. Но огънят ги задържаше, изпепеляваше ги и го пазеше.
Джърл Шанара и останалите от групата се впуснаха напред с мечове и ножове и започнаха да режат преплетените лози. „НЕ! — помисли си Тей, докато се опитваше да ги спре. — Не, бягайте!“ Беше ги предупредил да не се приближават, изрично бе казал на Джърл да не го правят! Но елфите не можеха да се спрат, като видяха как се връща и носи безценния камък, убедени, че се намира в беда. И така, те се спуснаха смело и безразсъдно напред, с извадени оръжия, нехаещи за размера на опасността, пред която бяха изправени.
Но твърде късно осъзнаха грешката си. Градината се обърна срещу тях веднага. Хвана най-близкия от елфите, преди той да успее да отскочи настрани, отдели го от другарите му и го разкъса на парчета. Обезумял, Тей насочи част от друидския си огън към обкръжените си приятели, като отслаби собствената си защита. После се втурна към стълбите, викайки на останалите да го последват. Всички побързаха да го сторят; всички, освен още един от елфите-преследвачи, който бе твърде бавен в реакцията си и докато се обръщаше, беше заловен откъм гърба и повлечен към участта си.
Тей стигна до стълбището и побягна нагоре. Усещаше как силовите линии навсякъде около него се разрушават. Чувстваше отслабването на магията на градината. Открадването на Черния камък на елфите бе причинило необратими щети дълбоко в жизнената сила на Чу Магна и тъканта й бе разкъсана непоправимо. Тей усещаше как земята започва да се тресе под краката му.
— Какво е това? Какво става? — извика Джърл, като се изравни с него.
— Крепостта се срутва! — изкрещя Тей. — Трябва да излезем!
Те се втурнаха по коридорите, през лабиринта, през тъмните, празни проходи обратно към процепа, през който бяха проникнали. Странна и разстройваща смесица от въодушевление и тревога бушуваше в гърдите на Тей. Беше свободен, гамбитът му бе успял, кръвта му започваше да кипи при тази мисъл. Но цената, която щеше да се наложи да плати, още не бе ясна. Не се чувстваше никак добре; нещо се беше случило с него в градината, нещо, което още не можеше да разбере. Той се огледа, сякаш се опитваше да открие дали не му липсва някое късче. Но беше цял и невредим. Щетата беше вътре в него.
По древните стени на крепостта се появиха цепнатини, които ставаха все по-дълги и по-широки пред очите му. Каменните блокове се разтресоха ужасно и започнаха да се разтрошават. Тей бе разрушил силата на Чу Магна, внимателно съградената магия, поддържала градината и крепостта в по-крехък баланс, отколкото бе предполагал. Чу Магна пропадаше. Нейното време на този свят, продължило толкова дълго, беше към края си.
Прейа Старли профуча покрай него, и се втурна напред, като викаше назад през рамо. Тя отново бе заела позицията си на разузнавач в челото на отряда. Тичаше по треперещите камъни, стройните й крака и канелената й коса сякаш летяха. Тей се взря след нея, не можеше да я види ясно. Зрението му беше замъглено и дишането му се затрудни. Поемаше жадно въздух, но все не му стигаше.
Беше започнал да се препъва, когато Джърл Шанара го настигна, забави крачка, обви силната си ръка около изнемощялото му тяло и го повдигна. След тях тичаха Врий Иридън и последният от елфите-преследвачи.
Стени и тавани се срутиха, когато излязоха от крепостта и хукнаха през двора към външната стена и портите. Тей почувства, че в гърдите му гори огън. Осъзна, че някаква част от нечистата магия на градината все още е в него. Опита се да я запечата, да я изолира от останалото си тяло, като използва собствената си магия, за да я задуши. После погледна към себе си, сякаш да добие увереност.
За негов ужас Черният елфически камък пулсираше меко до гърдите му. Той извърна очи, като бързо покри скъпоценния камък, за да не го видят останалите.