Първият крал на Шанара

Междувременно те продължиха през проходите — от Улфсктааг към Дарклин Рийч. През повечето време следваха река Раб, тъй като тя беше добър ориентир и покрай нея откриваха питейна вода. Дните бяха слънчеви и бавни, а нощите — спокойни. Гъстите гори предлагаха защита и покой и пътуването им протече без инциденти.

На третата нощ Марет изпълни обещанието си и разказа на Бремен, че го е излъгала за времето, прекарано в Сторлок. Тя никога не бе приемана сред сторите и те не я бяха учили да лекува. Всичко, което знаеше за магията, лечителството или нещо друго, бе научила сама. Уменията си усъвършенствала чрез усилни и често болезнени упражнения. Струваше й се, че магията й работи най-добре, когато я използва за лекуване, и единствено в тези случаи успява да я контролира.

Разказа му и за отношенията си с Коглин. Призна му, че той я е подтикнал да иде при друидите в Паранор и й е казал да потърси там помощ в обуздаването на магията си и че той е изготвил необходимите документи за достъп.

За изненада на Кинсън обаче, Бремен никак не й се ядоса. Изслуша я внимателно, кимайки в отговор, и не каза нищо. Бяха се разположили около огъня, вечерята вече бе изядена, пламъците се превръщаха във въглени, нощта бе ясна, а луната и звездите — ярки. Той не погледна към Кинсън. Сякаш напълно беше забравил за присъствието на пограничника.

Когато момичето спря да говори, Бремен се усмихна окуражително.

— Е, ти си била много дръзка млада дама. А аз оценявам искреността ти към Кинсън и мен. Естествено, ще се опитаме да ти помогнем. Колкото до Коглин, тая история с изпращането ти в Паранор да се учиш на магия и това, че те е снабдил с фалшиви документи, звучи съвсем в негов стил. Коглин не питае особена любов към друидите. Умира си да им натрие носовете и при най-малкия повод. Но струва ми се е бил наясно, че ако си достатъчно силно решена да откриеш истината за своята магия, ако си била нужният човек, така да се каже, вероятно накрая си щяла да се обърнеш към мен.

— Добре ли познаваш Коглин? — попита Марет.

— Колкото и всички останали. Той беше друид преди мен, по времето на Първата война на расите. Познаваше Брона. По някакъв начин му симпатизираше. Той самият беше бунтар в това отношение. Но освен това Коглин беше и добър и внимателен мъж. Никога не би рискувал да стори онова, което направи Брона. Той напусна друидите преди него. Напусна, защото беше разочарован от методите на обучение. Коглин се интересуваше от забравените науки, служили на стария свят преди разрушаването му. Но Върховният друид и Друидският съвет не подкрепяха работата му. В онези дни те предпочитаха магията — сила, към която Коглин се отнасяше скептично. Според останалите беше най-добре старите науки да останат в забвение. Те може и да бяха служили на стария свят, но бяха довели и до разрухата му. Разкриването на тайните им трябваше да се направи бавно и внимателно и единствено за ограничени цели. Коглин смяташе това за пълна глупост. Науката не може да бъде ограничавана, спореше той. Тя не се проявява съгласно човешките планове, а по свои собствени закономерности.