Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Погледна към свитата си в юмрук ръка. Силата на Черния камък лежеше в нея. Бремен го бе предупредил да не я призовава и той му беше дал дума. Но нещата не винаги се подреждат така, както желаем.
Тей рязко вдигна юмрука си и усети мрачните вибрации на Камъка в дланта си. Като събра и последните частици от силата и решителността, които му бяха останали, той посегна към сърцето на мрачната магия и призова мощта й. Черепоносците вече реагираха. Осъзнали опасността, те събудиха собствения си смъртоносен огън, отвратителен зелен блясък, който хвърлиха към него с ужасяваща точност. Но не се оказаха достатъчно бързи. Черният елфически камък бе очаквал призива на Тей, беше го жадувал. Камъкът беше свързан с него още от мига, в който друидът го отне от градината. Сега бяха господар и слуга, но с още неустановени роли. Пулсирайки от нетърпение, магията заструи между пръстите на Тей в ивици, лишени от светлина, черна пустота, която поглъщаше всичко по пътя си. Тя смаза огъня на черепоносците. Смаза и самите черепоносци. Смаза и гномите-преследвачи, всичките, дори тези, които се опитаха да избягат. Всички, до последния ужасен гном. Погълна всичко. Изпепели гномите и чудовищата, превърна ги във въглени и се насочи обратно, за да нахрани притежателя на Камъка с животите им.
Тей потрепери и извика, щом магията се върна при него, напоена с животите на своите жертви. Дълбоко в него навлезе злото на черепоносците и убийствената мощ на техния огън. Черните им намерения и извратените им стремежи забушуваха из него, изпълваха го и го опустошаваха. И тогава той разбра каква е тайната на мощта на Черния камък на елфите — тя анулираше силата на магията на другия, открадваше я, присвояваше я. Но цената беше отвратителна, защото взетата мощ ставаше мощ на притежателя на Камъка и го променяше завинаги.
Всичко това продължи само секунди. Цялата вражеска сила беше унищожена. По скалния склон в кратера останаха само парцали от дрехи, парчета от оръжия и малки купчини въглени. Във въздуха витаеше миризма на изгорена плът. По повърхността на спокойните води се бяха появили вълнички, породени от преминаването на огъня на Камъка.
Тей се свлече на колене, магията бушуваше из него на спирали. Усещаше как започва да изяжда тялото и духа му, превръщайки ги в прах. Не можеше да я спре с нищо. Щеше да бъде унищожен от нея и пресътворен отново. Черният камък на елфите падна от треперещите му пръсти на скалата и остана там неподвижен. Мрачните му лъчи бяха секнали. Вибрациите бяха заглъхнали. Тей се втренчи в него, опитвайки се да намери начин да концентрира магията си, за да спре процеса на покварата. Стисна очи от болка. Нищо не би могло да го подготви за този ужас — нищо. Не се беше подчинил на Бремен и сега плащаше цената за това.
После Джърл Шанара го държеше, сведен над него, говореше му нещо. Прейа също бе там. Чуваше гласовете им, но не можеше да разбере думите. Все още беше със затворени очи и се бореше с магията на Черния елфически камък. Сега той се бе превърнал в градина. Магията бе посята в него, бе пуснала корени в очакване да се поддаде на нейната съблазън. Това беше капан, който не бе предвидил. Имаше толкова много други обстоятелства, толкова много неща, за които да мисли.
— Тей! — чу той Прейа да вика.
Сега в него растеше нещо тъмно, нещо огромно и невъобразимо зло. Отново бе хвърлен в пробуждането на магията, донесла със себе си същността на черепоносците. Тя го покваряваше. Не можеше да се пребори с нея. Беше твърде увреден, за да го направи.
— Прейа! — прошепна той. — Кажи на Бремен…
След това изгуби съзнание и потъна в друго време и място. Беше лято в Арборлон и отново бе дете. Играеше си с Джърл и падна, докато се опитваше да изкатери една стена. Удари силно главата си и лежеше на тревата. Джърл беше до него и казваше: „О, я не бъди такова бебе! Нищо и никакво падане! Не си се ударил!“ И той се бореше да стане, почти зашеметен, с ожулени лакти и лице, когато Прейа, която играеше с тях, го прегърна и каза: „Остани така, Тей. Изчакай за момент, докато замайването премине. Не бързай.“
Той отвори очи. Джърл Шанара го държеше в прегръдките си с угрижено лице. Прейа бе застанала на колене наблизо, очите й бяха пълни със сълзи, които се стичаха по лицето й.
Ръката му откри нейната и я задържа.
Тогава, също както бе направил с Ритън Кип, той използва магията, за да изтегли въздуха от дробовете си. Усети как сърцето му забавя ударите си. Почувства и отслабването на разрушителната сила в себе си. Приспа му се. Само това му бе останало. Сънят.
Мракът покри очите му и го лиши от зрение. Той въздъхна. Смъртта дойде бързо и нежно и го отнесе.