Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Бремен се залюля леко назад, кокалестите му ръце бяха сключени около свитите колене, усмихваше се на спомена за Коглин.
— И така, Коглин напусна, вбесен от отношението към него и от това, което сам си беше причинил, струва ми се. Оттегли се в Дарклин Рийч и поднови изследванията си сам. Виждахме се от време на време, когато пътищата ни се пресичаха. Говорехме. Споделяхме информация и идеи. И двамата бяхме отцепници. С тази разлика, че Коглин отказваше да се смята повече за друид, а аз отказвах да бъда нещо друго.
— Но той е живял много преди теб — отбеляза Кинсън небрежно, като ровеше из въглените с една пръчка и избягваше да поглежда Бремен в очите.
— Той използва Друидския сън, ако за това питаш — отвърна Бремен тихо. — Това бе единствената магическа привилегия, която си позволи. Към всичко останало се отнасяше с недоверие. Към всичко. — Той погледна към Марет. — Смята, че магията е опасна и неконтролируема. Предполагам, че донякъде е бил доволен да научи, че и ти си стигнала до този извод. Смятал е, че има смисъл да идеш в Паранор. Бедата е там, че твърде добре си крила тайната си и друидите никога не са разбрали на какво си способна.
Марет кимна, но не отговори. Тъмните й очи гледаха отнесено в празното пространство.
Кинсън се протегна. Двамата го изнервяха. Хората излишно усложняваха живота си и сега му се представяше поредното доказателство за това.
Той улови погледа на Бремен.
— Е, сега, когато между нас вече няма тайни и всички карти са на масата, моля те, кажи ми още нещо. Защо отиваме в Камъка на сърцето? Какво ще търсим при Коглин?
Бремен го гледа известно време, без да отговори. После каза:
— Както казах, Коглин продължи да се занимава със старите науки. Той знае тайни, изгубени за всички останали. Една от тях може да се окаже полезна за нас.
Старецът млъкна и се усмихна. Беше казал всичко, каквото имаше за казване. Сигурно се ръководеше и от друга причина освен да дразни пограничника, като го държи в неведение, но Кинсън не си направи труда да размишлява върху това или пък да разпитва повече. Само кимна и се изправи.
— Аз ще застана пръв на пост — обяви той и се отдалечи в мрака.
Седя умислен до след полунощ, когато Бремен дойде да го смени. Старецът се появи сякаш от нищото — Кинсън никога не успяваше да чуе приближаването му — и седна до него. Останаха така дълго, без да говорят, загледани в нощта. Седяха на един нисък склон, от който се откриваше гледка към криволичещата между дърветата река Раб. Водната повърхност бе спокойна и сребриста от лунната светлина. Гората беше тиха, сякаш заспала, а въздухът миришеше на хвойна и смърч. Дарклин Рийч започваше малко по на запад от мястото, на което бяха устроили лагера си. Когато на другия ден тръгнеха отново, теренът вече щеше да стане скалист, а пътуването по-трудно.
— Онова, което Коглин може да ни даде — каза внезапно старецът, а гласът му беше тих и покоряващ, — са неговите познания по металургия. Помниш ли виденията? Основното в тях беше създаването на магическо оръжие, което да унищожи Господаря на Магията. То е меч. Мечът ще влезе в битка, носен от мъж, когото още не сме срещнали. Необходими са много неща, за да бъде зареден този меч със силата да устои на Брона. А едно от тях се крие в процеса на изковаването му, за да стане оръжието по-силно от всяко друго. Коглин ще ни разкрие този процес.
Той погледна към Кинсън и се усмихна.
— Мисля, че е най-добре да запазим тази информация за себе си.
Кинсън кимна и не отговори. Бе забил поглед в краката си. После кимна отново и се изправи.
— Лека нощ, Бремен.
Понечи да се отдалечи, когато старецът го спря.
— Кинсън?
Пограничникът се обърна. Бремен отново се бе взрял в мрака, отвъд реката и гората.
— Все още не съм напълно сигурен, че всички тайни са на масата. Марет е много предпазлива млада жена. Тя има свои причини за всичко, което върши, и ги пази за себе си, докато не реши, че е безопасно да ги разкрие. — Той направи пауза, след това продължи: — Както ти сам вече знаеш. Лека нощ.
Кинсън остана на мястото си още миг, после се отдалечи.
Вървяха още три дни през толкова дива и непристъпна местност, че единствените пътеки, които откриха, бяха отъпканите от животни. Не срещнаха никого, нито каквито и да било човешки следи. Теренът бе станал хълмист, прорязан от дефилета и проломи, прояден от пролетните прииждания на Раб, обрасъл с храсталаци и треви, израсли до човешки ръст. На няколко места реката бе излязла от коритото си, образувайки криволици и тресавища, и те вече не можеха да разчитат да се ориентират по течението й. Кинсън ги отведе настрани от вече разпокъсаното й русло към дълбоката гора, като избра местност, където сенките на старите дървета бяха задържали надалеч, буйните храсталаци и високата трева и затова предлагаше по-добра проходимост из набраздения с възвишения и проломи терен. Времето остана добро, затова те успяха да изминат доста голямо разстояние, дори и при тези условия.