Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
— Я гледайте тоя глупак!. Я гледайте тоя глупак! — зацвъртяха врабчетата, които живееха тук и знаеха всичко. — Той не може да различи желязна руда от сиви камъни! Той не може да различи желязна руда от сиви камъни!
Тогава момчето разбра, че това, което вижда е мина. То много се разочарова, защото мислеше, че мините се намират във високите планини, а тази беше на равно място, между два рида.
Скоро мината остана зад тях и момчето пак престана да гледа, защото вече много пъти беше виждало хълмове, обрасли с борови и брезови гори. Но изведнъж усети, че откъм земята го лъхна топъл въздух и веднага надникна, за да види откъде иде тази топлина.
Долу лежаха високи купища въглища и руда, а сред тях се издигаше голяма червена осмоъгълна постройка, която изригваше към небето снопове пламъци.
Отначало момчето помисли, че там е избухнал пожар, но като видя, че хората долу се разхождат спокойно, без да обръщат внимание на огъня, съвсем се обърка.
— Какво е това място, дето никой не поглежда къщата, която гори? — извика момчето към земята.
— Вижте го, вижте го, той се бои от огъня! — зачуруликаха сипките, които живееха край гората и знаеха какво става наоколо. — Той не знае как се получава желязо от рудата. Той не може да различи висока пещ от ножар!
Скоро високата пещ остана назад и момчето пак престана да гледа, защото мислеше, че в горите няма какво да се види. Внезапно откъм земята се чу страхотен тътен.
Като погледна надолу, то най-напред видя една малка река, която се спускаше буйно по планинския склон. Край реката се издигаше голямо здание с черен покрив и висок комин, от който излизаше гъст дим, примесен с искри. Край зданието се виждаха парчета желязо, железни релси и цели планини въглища. Далеч околовръст земята беше черна и черни пътечки лъкатушеха навсякъде. От постройката се носеше неописуем шум. Там нещо гърмеше и скърцаше, като че ли някой със силни удари се защищаваше от някакво диво животно, което виеше. Но най-чудното беше, че никой не се интересуваше от това, което става. Между зелените дървета малко по-настрана се виждаха работнически жилища, а по-нататък се издигаше голяма бяла господарска къща. И по стълбите на работническите жилища си играеха деца, а з градината на господарите съвсем спокойно се разхождаха хора.
— Какво е това място, дето никой не иска да знае, че хората в зданието ще се избият? — изкрещя момчето надолу.
— Ха-ха-ха! Ето един, който нищо не разбира! Ха-ха-ха! — изсмя се една сврака. — Никой ликото няма да избие! Желязото гърми и звънти под чуковете.
И железариите останаха назад, Момчето пак престана да гледа, защото мислеше, че в тези гори няма нищо интересно.
След малко то чу, че бие часовник и трябваше пак да погледне надолу, за да разбере отде идат тия звуци. Тогава съгледа един чифлик, какъвто досега не бе виждало, Къщата за живеене беше дълга едноетажна постройка, боядисана червено; самата тя не бе кой знае колко красива, но около нея имаше грамадни хубави постройки. Момчето знаеше приблизително какви постройки има обикновено в един чифлик, но тук те бяха два или три пъти повече. То не можеше да си обясни нито броя им, нито предназначението им, още повече, че около чифлика не се виждаха никакви ниви. Навътре в гората имаше няколко, но те бяха толкова мънички, че едва ли можеха да се нарекат ниви. Освен това край всяка от тях имаше хамбар, където можеше да се прибере онова, което те ще родят.
На една куличка на покрива на конюшнята имаше камбана. Нея именно беше чуло момчето, Чифликчията вървеше към кухнята с ратаите си и момчето се почуда, че те бяха толкова много.
— Какви са тия хора, който правят такива големи чифлици сред гората, дето няма никакви, ниви? — извика момчето надолу.
Петелът, който се разхождала на бунището, побърза да му отговори.
— Стар рудник! Стар рудник! — изкукурига той. — Нивите са под земята! Нивите са под земята!
Сега момчето почна да разбира, че над тези гори човек не можеше да пътува, без да ги гледа. Наистина гори и планини имаше навсякъде, но в тези тук се криеха толкова много забележителни неща!
Имаше мини, където земята беше цяла прокопана и кулите на асансьорите заплашваха да паднат. В други, край които имаше цели села от работнически жилища, работата продължаваше и глухият тътен на галериите долиташе чак до дивите гъски. Имаше стари изоставени ковачници, през рухналите покриви на които момчето виждаше големите железни чукове и грубо иззиданите пещи; по-нататък следваха големи нови железодобивни заводи, където кипеше такава работа, че земята се тресеше. Сред недостъпните гори се срещаха малки тихи градчета, които сякаш нямаха понятие за шума и суматохата около тях. Имаше въздушни линии, по които бавно пълзяха вагонетки, натоварени с руда. Във всички бързеи и водопади се въртяха колела, електрически жици пресичаха смълчаната гора и безкрайни влакове теглеха своите шестдесет-седемдесет вагона, натоварени с руда и въглища, с железни релси, ламарина и тел.