Походът на дракона [Dragonquest - bg]
- Автор: Маккефри Энн
- Серия: Драконовите ездачи от Перн #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Абагар Холдинг
- ISBN: 954-584-134-6
- Переводчик: Десислава Владимирова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Походът на дракона [Dragonquest - bg]». Краткое содержание книги:
Но основното средство за защита са могъщите, благородни дракони — полуразумни същества, чието огнено дихание изгаря смъртоносните нишки. Единствено надарени с телепатични способности хора могат да осъществят контакт с драконите.
И само те могат да спасят прекрасния Перн.
Д’рам, Г’нариш и Помощник-водачът от Телгар влязоха първи, веднага след тях П’зар — временно изпълняващия длъжността Предводител в Уейр Форт. Помощник-водачът от Телгар се представи като М’рек — Ездач на Зигет. Беше дълъг като върлина, тъжен мъж с пясъчно руса коса приблизително на възрастта на Ф’лар. Когато те се настаниха на голямата маса, Ф’лар се опита да прозре настроението на Д’рам. Той още бе важен, тъй като сега бе най-възрастния от останалите Старовремци и ако ентусиазмът му от вчерашните събития се бе охладил и бе променил решението си, предложението, което Ф’лар се канеше да направи, можеше да умре още в зародиш. Той протегна дългите си крака под масата, за да се настани по-удобно.
— Помолих ви да дойдете тук рано, защото снощи нямаше възможност да говорим. Как е Р’март, М’рек?
— Почива си в Телгар, благодарение на Ездачите от Иста и Игън. — М’рек сериозно кимна към Д’рам и К’дор.
— Колко от Телгар заминаха на юг?
— Около десет, но са все стари Ездачи. Носеха повече вреда, отколкото полза, като тъпчеха главите на учениците от Уейра с глупости. А като говорим за глупости, Бедела се върна от Холд Телгар с някакви доста странни истории. Да сме ходили на Червената Звезда, някакви огнени гущери и говорящи жици. Казах й да млъкне. Уейр Телгар не е в настроение да слуша такива неща.
Д’рам изсумтя и Ф’лар бързо го погледна, но главата на Истанския Водач бе извърната към М’рек. Ф’лар улови погледа на Лесса и кимна едва забележимо.
— Имаше такъв разговор за експедиция до Червената Звезда — отвърна Ф’лар нехайно. От това, лицето на Телгарския Водач стана още по-печално. — Но сега имаме по-неотложни задачи. — Ф’лар внимателно се изправи. Нещо не го свърташе. — Лордовете и другите Занаятчии скоро ще дойдат тук, за да ги обсъдим. Д’рам, кажи ми честно, имаш ли нещо против да настаним Ездачи в Холдове и Работилници, докато успеем да съставим новия график на нишковалежите… Т.е. докато намерим друга надеждна форма на бързи комуникации?
— Не, Ф’лар, нямам възражения — бавно отвърна Предводителят на Уейр Иста без да поглежда никого.
— След вчерашните… — той спря и обърна глава, за да погледне тревожно Ф’лар. — Вчера, мисля че най-накрая осъзнах колко голям е Перн и колко нищожен е човек, тревожейки се за това, което трябва да има, забравяйки това, което вече има. Или какво трябва да стори. Времената са се променили. Не бих казал, че ми харесва. Перн е станал толкова голям, а ние Старовремците се опитваме да го направим отново малък защото, предполагам, сме били малко уплашени от всичко, което става. Помниш, че ни бяха нужни само четири дни за да се пренесем четиристотин Оборота във времето. Това е твърде много време… твърде много, за да може един човек да се приспособи. — Д’рам несъзнателно поклащаше глава. — Мисля, че ние се придържахме към старите си разбирания, защото всичко което виждахме — от онези големи гори до стотиците нови Холдове и Работилници — бе познато и в същото време… толкова различно. Т’рон не бе лош човек, Ф’лар. Не казвам, че съм го познавал добре. Всъщност, никой от нас не познаваше добре другите. Знаеш, че през повечето време си стояхме в Уейровете и си почивахме в паузите между Нишковалежите. Но драконовите Ездачи са си… драконови Ездачи. За един драконов Ездач да тръгне да убива друг… — Д’рам поклати бавно глава.
— Ти можеше да го убиеш. — Д’рам погледна Ф’лар право в очите. — Но не го направи. Отиде да се биеш с Нишките над Холд Игън. И не си мисли, че не знам, че ножа на Т’рон те е улучил.
Ф’лар започна да се отпуска.
— Всъщност почти ме разпори на две.
Д’рам отново изсумтя, но когато се облегна на стола си, леката усмивка, която се появи на лицето му, показа одобрението му към Ф’лар.
Мнемент информира Ездача си, че всички пристигат наведнъж и ще е нужна вече по-голяма тераса. Ф’лар тихо изруга под носа си. Разчиташе, че ще разполага с повече време. Не можеше да поставя в опасност крехкото съгласие с Д’рам, като го притиска с неприятни за него нововъведения.
— Не мисля, че в днешно време Уейровете могат да останат независими — каза Ф’лар, като заряза гръмките слова, които бе репетирал. — Преди седем Оборота почти загубихме Перн, защото Ездачите бяха прекъснали контакта с останалия свят. Видяхме какво става, когато един Ездач загуби контакта с друг Ездач. Необходими са вседостъпни любовни полети, размяна на Бронзови и Кралици между Уейровете, за да се подсили и подобри расата. Трябва да въртим ятата от Уейр на Уейр, така че Ездачите да опознават териториите на другите Уейрове. Човек става небрежен, когато язди само над земи, които много добре познава. Необходими са публични Впечатвания.