Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Бублански направи пауза и се почеса по врата.
– По дяволите, с малко късмет ще успеем да разрешим проклетия случай още тази вечер. А аз си мислех, че ще се проточи във времето.
– Има още нещо – рече Екстрьом.– Медиите ни притискат. Обещал съм да дадем пресконференция в три часа. Мога да я поема, ако получа помощ от някого от пресцентъра. Предполагам, че част от журналистите ще ви се обадят директно. Мълчете си за Бюрман и Саландер колкото се може по-дълго.
Всички кимнаха.
ДРАГАН Армански МИСЛЕШЕ да си тръгне по-рано от работа. Бе Велики четвъртък и със съпругата си планираха да заминат на вилата си на остров Блидьо за празниците. Точно бе затворил куфарчето си и си бе облякъл палтото, когато от рецепцията му се обадиха и му съобщиха, че криминален инспектор Ян Бублански желае да се срещне с него. Армански не познаваше Бублански, ала фактът, че го търсеше полицай, бе достатъчен, за да въздъхне и да върне палтото си на закачалката. Нямаше никакво желание да приема посетители, но „Милтън Секюрити“ не можеше да си позволи да се отнася пренебрежително към полицията. Посрещна Бублански при асансьора в коридора.
– Благодаря ви, че ми отделихте време – поздрави го Бублански. – Нося ви поздрави от началника си, прокурор Ричард Екстрьом.
Двамата си стиснаха ръцете.
– Екстрьом… Имал съм контакти с него на няколко пъти. Доста години минаха, откакто се видяхме за последен път. Искате ли кафе?
Армански се спря пред автомата и взе две чаши, след което отвори вратата на кабинета си и покани Бублански да се настани в удобния фотьойл за посетители до масата при прозореца.
– Армански… Руско ли е името? – попита Бублански любопитно. – И моето завършва на -ски.
– Родът ми е от Армения. А вашия?
– От Полша.
– С какво мога да ви бъда полезен?
Бублански извади бележник и го отвори.
– Разследвам убийствата в Еншеде. Предполагам, че сте гледали новини днес.
Армански кимна леко.
– Екстрьом каза, че можете да пазите тайна.
– Човек в моята позиция не би спечелил нищо, ако си развали отношенията с полицията. Мога да си държа езика зад зъбите, ако това е въпросът ви.
– Добре. В момента издирваме лице, което в миналото е работило за вас. Името ѝ е Лисбет Саландер. Познавате ли я?
Армански усети как коремът му се сви в огромна каменна буца. Лицето му не издаде нищо.
– По какъв повод издирвате госпожица Лисбет Саландер?
– Да кажем, че имаме причини да я смятаме за интересна за разследването фигура.
Буцата в корема на Армански се разрасна. Той дори усети физическа болка. От деня, в който срещна Лисбет Саландер, бе имал силното усещане, че животът ѝ върви към неизбежна катастрофа. Винаги обаче си я бе представял в ролята на жертва, а не на извършител. Лицето му продължаваше да е безизразно.
– Значи подозирате Лисбет Саландер в извършването на двойното убийство в Еншеде. Правилно ли съм разбрал?
Бублански се поколеба за миг, след което кимна.
– Какво можете да ми разкажете за Саландер?
– Какво ви интересува?
– Първо… Как бихме могли да се свържем с нея?
– Живее на улица Лундагатан. Трябва да проверя точния адрес. Имам и мобилен телефон.
– Адресът ни е известен. Мобилният телефон обаче е по-интересен.
Армански отиде до бюрото си и намери номера. Прочете го на глас, а Бублански го записа.
– Тя работи за вас.
– Има собствена фирма. Възлагал съм ѝ работа от време на време от 1998 година насам. Последният път, когато се възползвах от услугите ѝ, бе преди година и половина.
– За каква работа става въпрос?
– Проучване.
Бублански вдигна поглед от бележника си и вдигна учудено вежди.
– Проучване – повтори той.
– Да, личностни проучвания, ако трябва да сме точни.
– Един момент… За същото момиче ли говорим? – зачуди се Бублански. – Тази Лисбет Саландер, която издирваме, няма завършено основно образование и е обявена за лице, неспособно да се грижи само за себе си.
– Този израз вече не е актуален – отбеляза Армански.
– Все едно дали е актуален, или не. Според документацията това момиче страда от дълбоко психично разстройство и е склонно към насилие. Освен това разполагаме с доклад от социалните служби, който загатва, че се е занимавала с проституция в края на деветдесетте години на ХХ век. Нищо в документите ѝ не сочи, че би могла да се занимава с висококвалифицирана работа.
– Документите са едно, хората – съвсем друго.
– Тоест искате да ми кажете, че е квалифицирана да извършва личностни проучвания за „Милтън Секюрити“?
– И не само това. Тя безспорно е най-способният служител в тази сфера, когото съм срещал.