Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
— Защо?
— Може да го използваме за заложник.
Джейс се ококори.
— Заложник ли?
Тя видя как мнозина от тях изпълват сводестия вход, като се движеха безшумно, подобно на братята от Града от кости. Но кожата на братята не беше толкова бяла и безцветна, нито ноктите на ръцете им бяха с толкова остри… Клеъри облиза сухите си устни.
— Знам какво правя. Изправи го на крака, Джейс.
Джейс я погледна, после сви рамене.
— Добре.
Рафаел се сопна.
— Никак не е смешно.
— Затова и никой не се смее — Джейс се изправи, като вдигна и Рафаел, държейки острието на ножа си между плешките му. — Мога да пробода сърцето ти откъм гърба — каза той. — На твое място не бих мърдал.
Клеъри се извърна от тях и се обърна към приближаващите се тъмни фигури. Тя вдигна ръка.
— Спрете на място. Или той ще прониже с камата си сърцето на Рафаел.
През множеството премина нещо като ропот, нещо средно между шепот и кикот.
— Спрете — повтори Клеъри и този път Джейс направи нещо, което Клеъри не видя, но което накара Рафаел да извика от внезапна болка.
Един от вампирите вдигна ръка, за да спре другарите си. В негово лице Клеъри разпозна слабичкото русо момче с обецата, което бе видяла на празненството у Магнус.
— Тя говори сериозно — каза той. — Това са ловци на сенки.
Една вампирка пък си проправи път през множеството и застана до него — красива синекоса азиатка със сребърна дреха. Клеъри се запита дали тук имаше грозни вампири или поне някой дебел. Може би грозните хора не се превръщаха във вампири. Или може би грозните хора не се натискаха за вечен живот.
— Ловци на сенки, дошли на наша територия — каза тя. — Те са извън защитата на Завета. Мисля, че трябва да ги убием, те са убили достатъчно от нашите.
— Кой е главният тук? — попита Джейс с равен глас. — Нека пристъпи напред.
Вампирката оголи острите си зъби.
— Не ни говори на езика на Клейва, ловецо на сенки. С идването си тук ти наруши Завета. Законът не те защитава.
— Достатъчно, Лили — каза рязко русото момче. — Повелителката ни не е тук. Тя е в Идрис.
— Все някой трябва да я замества — предположи Джейс.
Настъпи тишина. Вампирите по балконите се бяха надвесили над парапетите, за да чуват какво се говори. Най-накрая русият вампир каза:
— Рафаел е нашият предводител.
Синекосото момиче, Лили, изсъска неодобрително:
— Джейкъб…
— Предлагам размяна — каза бързо Клеъри, като прекъсна тирадата на Лили, насочена към Джейкъб. — Трябва да знаете, че сте отнесли доста хора тук от тазвечерното празненство. Един от тях е моят приятел Саймън.
Джейкъб вдигна вежди.
— Имаш вампир за приятел?
— Той не е вампир. Нито пък ловец на сенки — добави тя при вида на присвитите очи на Лили. — Той е най-обикновено човешко момче.
— Не сме взимали никакво човешко момче от празненството на Магнус. Това би било грубо нарушаване на Завета — каза спокойно Джейкъб.
— Той бе превърнат в плъх. Малък сив плъх — каза Клеъри. — Сигурно някой го е помислил за домашен любимец или…
Гласът й трепна. Те я гледаха, сякаш не разбираха какво им говори. Усети, че я пронизва студ чак до костите.
— Помогни ми да се ориентирам — каза Лили. — Предлагаш да размениш живота на Рафаел срещу този на един плъх?
Клеъри погледна безпомощно към Джейс. Той я погледна по начин, който трябваше да означава: Идеята си беше твоя, оправяй се.
— Да — каза тя, като се обърна отново към вампирите. — Това е размяната, която предлагаме.
Те я гледаха втренчено, белите им лица бяха почти безизразни. При други обстоятелства Клеъри би казала, че изглеждат смаяни.
Тя усети, че Джейс застана зад нея, чу шумното му дишане. Кокалчетата, с които държеше Рафаел за раменете, бяха побелели. Тя се запита дали не го болят. Запита се и дали той вече не съжалява, че се е оставил тя да го довлече дотук. Запита се и дали няма да я намрази.
— Този плъх ли имаш предвид?
Клеъри запримига. Един друг вампир, слабичко, мургаво момче с коса на плитчици, разбута тълпата и излезе отпред. Той носеше нещо в ръце, нещо сиво, което безпомощно се беше свило.