И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Ясно — успокоена кимна тя. — Съжалявам. Станало е недоразумение… Аз бях повикана на място, но заради писмените клетвени декларации се наложи да отложа задържането. Споменах го пред Хамилтън. Вероятно е решил, че съм заета покрай случая с крайпътните кръстове и…
— Убиецът с маската. Аха! С това ли сте ангажирана?
Данс кимна.
— Тръпки да те побият!
— Така е — съгласи се Катрин. — Хамилтън е решил, че не ми остава време и трябва лично да се погрижи за нарушителя. — Кимна пренебрежително към блогъра. — Но, честно казано, този тук толкова ме ядоса, че исках сама да довърша започнатото.
Данс се усмихна съзаклятнически. Полицаите отвърнаха плахо.
— Вината е моя — продължи тя. — Трябваше да му съобщя. Ще му се обадя сега.
Извади телефона си и занатиска бутоните.
— Агент Данс е.
Обясни, че е задържала Джеймс Чилтън, и след кратко мълчания добави:
— Вече е арестуван… Документацията е оформена… Разбира се. Добре.
Решително прекъсна връзката, докато женският глас продължаваше да обяснява, че температурата е трийсет градуса, а утре на полуострова ще вали дъжд.
— Уредено е. Ние го поемаме — усмихна се Данс. — Освен ако не държите да търкате подметки няколко часа из ареста в Салинас.
— Не, никак, агент Данс. Имате ли нужда от помощ да го вкарате в колата? Едрият полицай измери с очи Джеймс Чилтън, сякаш блогърът тежеше петдесет килограма повече и лесно щеше да се освободи от белезниците.
— Не, всичко е наред. Ще се оправим.
Мъжете кимнаха, седнаха в колата и отпътуваха.
— Слушай! — изръмжа Чилтън със зачервено лице. — Това са пълни дивотии. Знаеш го.
— Спокойно — каза Данс и отключи белезниците.
— Какво става? — попита той и разтърка китките си.
— Нали щеше да ме водиш в ареста?
— Е, размислих. Реших да те пусна.
— Подиграваш ли ми се?
— Не. Спасявам те.
Данс върна белезниците в калъфа. Усмихна се и помаха на смутения Херера. Той й кимна.
— Устроиха ни капан, Джеймс.
Преди малко й се беше обадила Мериелън. Заподозряла, че нещо се мъти, когато Чарлс Овърби позвънил на два пъти в кабинета — първо да пита дали Катрин е там и после да повика секретарката в кабинета си, за да поговорят удовлетворява ли я работата — нещо, което не бе правил никога.
На път за кабинета на Овърби Мериелън се скрила в страничния коридор на дамското крило и видяла как Хамилтън Ройс се вмъква в стаята на Данс. След пет минути излязъл и се обадил от телефона. Мериелън дочула част от разговора — Ройс помолил съдия от Сакраменто — явно приятел — да издаде заповед за задържане на Чилтън. Ставало дума за незаконно проникване в частна собственост.
Мериелън беше позвънила да предупреди Данс и едва тогава се бе отправила към кабинета на Овърби.
Данс обясни накратко на Чилтън, пропускайки името на Хамилтън Ройс.
— Кой стои зад това? — разяри се блогърът.
Данс знаеше, че ще разгласи историята. Пресата щеше да нададе кошмарен вой.
— Няма значение. Просто някои хора искат да спрат блога, докато заловим Травис.
— Защо?
— По същите причини, които ти изложих аз — твърдо каза Катрин. — За да не пишат хората и да не предоставяме нови мишени на Травис. И защото имиджът ни ще пострада, ако не правим всичко възможно да защитим обществото, включително и да те накарам да замълчиш.
— И това е в полза на обществото? Аз изобличавам корупцията, давам гласност на проблемите, не ги създавам. — Чилтън внезапно смени поучителния си тон. — И ти ме арестува, за да не изпълнят заповедта?
— Да.
— И сега?
— Има две възможности. Полицаите да се приберат и да докладват, че не могат да изпълнят заповедта, понеже вече си задържан. И толкова.
— А другата?
„Лайното ще улучи вентилатора“ — помисли си Данс. Но се задоволи само да вдигне рамене. Чилтън обаче разбра.
— Рискувала си заради мен? Защо?
— Дължа ти го. Съдейства ни. И поради още една причина — не споделям тактиката ти, но смятам, че имаш право да изразяваш мнението си. Ако грешиш, ще те подведат под отговорност и съдът ще реши. Но няма да се присъединя към онези, които искат да млъкнеш, понеже не харесват подхода ти.
— Благодаря — в гласа му прозвуча искрена признателност.
Ръкуваха се.
— Най-добре да се връщам онлайн — каза той.