Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
— Как те заловиха нацистите? — настоятелно попита Рун. — Ти ли им каза за книгата?
— Es ist noch kein Buch - промълвиха окървавените устни на Пиер.
— Не е книга — преведе Джордан.
— Измъчвали са го, Рун — намеси се Емануел. — Също като тебе сега. Трябва да го излекуваме, преди да го тормозиш с въпроси.
— Още не — избъбри отец Пиер. — Още не книга.
Надя погледна към мраморните стени, сякаш в тях имаше прозорци.
— Изгревът е скоро. Усещате ли?
Рун кимна. Тялото му беше започнало да губи сили. Христовата благодат им позволяваше да се движат през деня, но заради петното върху себе си винаги бяха най-силни нощем.
— Изгрев ми звучи добре — каза Джордан.
— Не можем да изнесем Пиер на дневна светлина — посочи Надя. — Той вече не е благословен с Христовата кръв. Слънцето ще го унищожи.
— Значи ще киснем тук. — Джордан погледна неспокойно към тавана. — Не е петзвезден хотел, но стига прилепите да кротуват, май ще можем...
— Той ще умре преди мръкване — каза Емануел и посочи към икаропите, шумолящи по стените. — Освен ако не се нахрани с онези проклети създания.
— А аз няма да позволя това — заяви Надя. — Защото е грях.
— А пък аз няма да оставя Пиер да умре в грях. — Емануел заплашително извади ножа си.
Рун застана между тях и вдигна ръце.
— Ако побързаме, можем да стигнем до параклиса в Хармсфелд. И да го очистим там. След това ще може отново да вкуси от Христовата кръв.
— Ами ако не може да бъде очистен? — Надя буквално изплю думите. — Ами ако не е бил пионка на нацистите...
Рун вдигна ръка, за да я накара да замълчи, ала тя нямаше намерение да млъква.
— Ами ако той ги е потърсил?
— Ще видим — каза Рун.
Надя беше изрекла дълбоките му опасения, че интелектуалната гордост на Пиер го е накарала да сключи съюз с нацистите. Самият Рун познаваше много добре тази гордост — и какво можеше да стори тя дори с един отдаден сангвинист.
— Всеки да заеме мястото си — нареди той. — Трябва да стигнем до църквата на Хармсфелд преди изгрева.
По стар навик Емануел и Надя застанаха на местата си — Емануел отпред, Надя отляво. Рун погледна Джордан в очите и кимна към Пиер.
Излязоха от оскверненото помещение, минаха през преддверието и се озоваха в тъмния бетонен тунел.
Джордан вдигна Пиер, който още беше увит в расото на Емануел, и ги последва заедно с Ерин.
— Ich habe Ench betrogen — прошепна Пиер. — Stolz. Bitch.
Рун чу превода на Джордан.
— Предадох всички ви. Гордост. Книга.
Емануел спря и погледна назад към Пиер. В очите му блестяха сълзи. Рун докосна ръката му. Пиер едва ли не беше признал, че е предал ордена им на нацистите.
Рун се обърна. Опитваше се да разбере. Дали изгарящото желание на приятеля му пръв да открие книгата го е подтикнало към богохулен съюз с Аненербе? Дали германците са го предали накрая? Спомни си неясните думи „Не е книга“. Дали не означаваха, че нацистите са се провалили по някакъв начин? И дали за наказание не са разпънали Пиер?
Ако Пиер бе дошъл тук по своя воля, може би нямаше да успеят да го очистят достатъчно, за да го върнат отново сред сангвинистите.
Когато стигнаха пресечката на коридорите, Пиер наклони глава наляво.
— Sortie.
„Изход“ на френски.
Ерин го разбра. Опитваше се да им покаже къде е изходът.
Тя клекна и нарисува руната Одал в прахта. Посочи я.
— Можете ли да ми покажете къде е изходът, Пиер?
Джордан задържа Пиер така, че да вижда руната. Старецът посочи с тънък пръст левия крак на символа. А те бяха влезли през десния.
— Има втори изход — рече Ерин и вдигна с надежда глава. — В края на другия коридор. Сигурно оттам минават и прилепите.
Пиер затвори белите си като хартия клепачи и главата му клюмна на рамото на Джордан.
— Ако побързаме, може би ще успеем да го отнесем до Хармсфелд преди изгрева — каза Рун.
Въпреки това, страхът продължаваше да го гризе. Дали вече не беше твърде късно, за да спасят душата на отец Пиер?
37.
Батори загърна слабото си тяло в самурения кожух и зачака в тъмната гора. Небето на изток вече започваше да избледнява. Ако съдеше по неспокойните погледи на бойците ѝ в тази посока, те също знаеха, че до изгрева остава само четвърт час.
Беше настъпил хапещ студ, сякаш нощта се опитваше да сплоти целия си мраз срещу новия ден. Горещият дъх на Батори излизаше на пара от устните ѝ, също като на изплезилия език вълк — две бели облачета в черната гора. Това не важеше за останалите ѝ бойци. Те оставаха студени и неподвижни като дърветата около тях, но далеч не толкова спокойни.