Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
— Недей! — предупреди го тя; страхуваше се, че ще нанесе още поражения на следите, оставени от руснаците.
Ако имаше достатъчно време, можеше да...
Безнадеждният вик на Рун достигна до тях.
— Прилепите минаха през вратата.
36.
Рун побягна пред свирепата буря, носеща се по петите му.
Криле блъскаха тялото му; нокти и зъби се впиваха в плът и дрехи.
Втурна се през засводения проход, следван от Надя и Емануел. Ордата икаропи прелетя покрай него, пляскайки със силните си криле. Вдигна се нагоре и изпълни купола на помещението с трептящи сенки.
Острият поглед на Рун обхвана помещението за миг и разпозна мрачното копие на гробницата в Масада, ограбените останки на онова свещено място. Яростта пламна в него, но страхът бързо я угаси.
В центъра видя Ерин, клекнала на някакъв подиум зад висок пиедестал. Лицето ѝ бе обърнато към прилепите. Пазителят ѝ Джордан скочи на пиедестала, готов да я предпази. Безполезен жест. Войникът нямаше никакъв шанс да се справи с всички икаропи, нахлули тук.
Никой от тях не можеше да го направи.
Сякаш осъзнали това, икаропите се понесоха към беззащитната двойка.
— Arretez!...
Властната дума проехтя през съскането и писъците на прилепите и отблъсна атаката им. Черната орда се пръсна около Ерин и Джордан и отлетя назад, към изпоцапаните стени и тавана. Острите нокти задраскаха по издълбаните повърхности. Крилете се свиха около козината и икаропите увиснаха над всички. Лъскави червено-черни очи се взираха надолу към тях.
Вонята удари Рун с първото вдишване. Той пое отново дъх. Друга миризма се спотайваше под тази на опетнената кръв на икаропите и острата воня на урината и изпражненията им.
Позната миризма.
В средата на помещението Джордан се огледа с присвити рамене, сякаш за да се предпази от масата над него.
— Кой извика?
Отговорът дойде от Ерин, която посочи към разпятието.
— Вижте!
Мраморната фигура на кръста се раздвижи. Вдигна глава, разкривайки опустошено лице и кожа, опъната по изпъкнали кости. Ръката на Ерин посегна към гърлото ѝ, сякаш беше разбрала какво вижда пред себе си.
Надя спря до Рун, а Емануел се олюля и отстъпи крачка назад.
Сангвинистите също разбраха.
Сякаш в отговор на безмълвна заповед Рун се втурна напред, съпровождан от Надя и Емануел.
Очите на фигурата на кръста се отвориха — груби цепки върху съсухрена кожа. И в тези цепки все още светеше живот — малкото, което беше останало от него. Стъкленият син поглед намери Рун и се спря върху него, изпълнен с безкрайна мъка.
Този угасващ поглед разсея всякакви съмнения кой е бил разпънат на онзи отвратителен кръст.
Рун си спомни лицето, обрамчено със сребриста коса, накара изпитите устни да се усмихнат с мъдростта на безбройните векове. Мислено чу изпълнения с енергия глас, обясняващ загадките на историята и съдбата на сангвинистите. Навремето в това тяло обитаваше могъщ свещеник.
Отец Пиер.
Приятел от столетия.
Ученият беше изчезнал преди седемдесет години по време на експедиция за откриването на Кървавото евангелие. Когато не се върна, църквата го обяви за мъртъв. А се оказваше, че нацистите са го заловили и са го оставили да страда тук десетилетия.
Емануел падна на колене, сякаш се молеше.
— Отец Пиер... как е възможно?...
Главата на стария свещеник клюмна отново, не му бяха останали сили да поддържа тежкия череп изправен. Замъгленият поглед се спря върху Емануел.
— Mein Sohn? - изграчи той. Гърлото му сякаш бе забравило как се произнасят думи.
Синко.
По лицето на Емануел потекоха сълзи, които напомниха на Рун, че именно отец Пиер беше открил и довел Емануел в ордена на сангвинистите. За него той бе колкото баща, толкова и спасител.
Емануел посегна към почернелия шип, забит през голите стъпала на свещеника. Други пирони приковаваха дланите му. Около раните имаше петна черна, изсъхнала кръв.
— Внимавай. — Надя застана до тях. — Прикован е със сребро.
Емануел задърпа дебелия шип през стъпалата на свещеника, изгаряйки собствените си пръсти.
Надя рязко го дръпна назад.
— Още не.
Той изсъска към нея, оголвайки кучешките си зъби.
— Виж го. Нима не е страдал достатъчно?
— Въпросът е защо е страдал? — с равен глас каза Надя. — Кой го е приковал тук и кога?
— Libri... verlassen... — Пиер като че ли се бореше с думите толкова, колкото и с ума си, смесваше различните езици, а лудостта танцуваше зад изцъклените му очи.
Рун се взираше в съсипаните останки на учения сангвинист.