Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
Това беше причината хора да не бъдат включвани в експедициите на сангвинисти. Рун сподави гнева си, насочен основно към Бернар, задето им беше натрапил тези двамата. Кардиналът не разбираше от работа на терен.
— Наскоро да са ти били инжекция против тетанус? — прошепна Ерин.
— Да, но не и против бяс.
— Те не са бесни — каза Надя, без да вдига поглед. Ерин приключи с превързването на палеца.
— Добре поне, че е лявата ръка.
— Онази, без която може, а? — Войникът ѝ се ухили. — Ами драскотината на главата?
— Дай да видя. — Тя огледа и оповести преценката си. — Тече кръв, но не е дълбока.
Рун се опита да не забелязва колко нежно Ерин почистваше раната му и как внимателно постави марлята. Всяко движение ясно показваше какво изпитва към войника.
— А сега е твой ред — каза Джордан, след като тя свърши. Взе пакета от ръцете ѝ. — Дай да те огледам.
Бинтованата му ръка се плъзна по лицето и косата на Ерин и сърцето ѝ се разтуптя.
Тя се дръпна и вдигна ръка между двамата.
— Ухапаха ме само тук.
Джордан кимна и бързо обработи раната ѝ.
— Ако вие двамата сте приключили... — раздразнено се обади Емануел, — какво ще кажете да обсъдим следващия ни ход?
Зад него ноктите продължаваха да се забиват във вратата.
Прилепите почти бяха преодолели преградата.
Пред очите на Джордан дървото на вратата се сцепи и се отвори дупка с размерите на юмрук. През нея с писък се подаде противна глава с остри уши и блестящи зъби.
Емануел замахна с късия си меч и главата на прилепа се търкулна на пода.
Джордан помогна на Ерин да се изправи, докато друг прилеп подаваше глава през дупката.
— Гадините са изгризали дървото — каза той. — Това се казва упоритост.
Рун кимна към тъмната задна част на помещението.
— Там има изход. Потърсете убежище в следващата стая.
Джордан насочи фенера си. Едва сега забелязваше тъмния проход. Водеше кой знае накъде, но поне оттам не идваха прилепи. И щом Рун не беше доловил нищо застрашително от тази посока, това му беше достатъчно.
— Побързайте — процеди през зъби Емануел, докато вратата продължаваше да се разпада, разкъсвана от решителни зъби и нокти.
Надя и Рун му се притекоха на помощ.
Джордан и Ерин спряха на прага. Страхуваха се да продължат сами. Джордан освети напред и установи, че острите сетива на Рун не са го подлъгали. Проходът водеше в друго помещение, просторно като пещера и кръгло. Но когато освети заоблената стена, лъчът на фенерчето разкри ужасна истина.
Нямаше друг изход.
Бяха попаднали в задънена улица.
— Няма изход! — извика Ерин на Рун.
Очите ѝ се насълзиха от острата миризма на амоняк.
Прилепово гуано.
Ерин пристъпи вътре, следвана от Джордан. Фенерчето ѝ освети кръгло помещение с куполовиден таван. Моментално ѝ направиха впечатление два детайла. Помещението беше със същата форма и размери като гробницата в Масада. Тук обаче подът, стените и таванът бяха облицовани с фин бял мрамор.
Помисли си, че мястото навремето сигурно е било много красиво, но сега тъмното гуано се стичаше по стените и се трупаше по пода.
Забеляза и втори детайл и сърцето ѝ отново се разтуптя по-бързо, когато си представи схематичното изображение на руната Одал.
— Какво има? — извика Рун.
Ерин погледна назад. Нима беше усетил вълнението ѝ?
Отговори му, без да си прави труда да вика — знаеше, че ще я чуе и ако говори с нормален тон.
— Мисля, че това помещение се намира в самия център на ромбоидната част от руната Одал.
В ума ѝ се появи план на изминатия досега път.
Рун я разбра.
— Търсете книгата. Времето ни изтича! Ако стане невъзможно да отбраняваме тази врата, ще се наложи да избягаме обратно в тунела и да потърсим по-сигурно убежище.
Получила разрешението му и подтикната от настоятелния му глас, тя забърза вътре. Вниманието ѝ вече беше насочено към най-драматичната и най-високопоставена подробност в помещението — разпятие в естествени размери с шокиращо измъчен Христос, изваян от най-бял мрамор. Всеки детайл по тялото му беше предаден безупречно, от съвършено оформените мускули до дълбоката рана в хълбока. За разлика от Христос обаче, тази фигура бе гола, без нито едно косъмче като новородено и изображението имаше стилизирана красота, смес между божествена невинност и човешка агония.
Лъчът на фенерчето ѝ проследи линията на погледа му. Сведената глава на скулптурата гледаше към висок каменен пиедестал със скосена горна част. Ерин познаваше тази форма — беше я виждала само преди часове. Отговаряше на изображението от значката в кабинета на Леополд, показващо колона с отворена книга отгоре ѝ.