Кървавото евангелие

Монахът бе казал, че пиедесталът символизира важна цел на Аненербе — документирането на арийската история и наследство. Но също така беше добавил, че може да представлява „голяма тайна, някаква окултна книга с огромна мощ, пазена от тях“.

Със затаен дъх Ерин осъзна, че гледа източника на този символ на Аненербе.

Тъй като върхът на пиедестала беше наклонен към статуята, а не към нея, Ерин не можеше да определи дали на него има нещо.

— По-добре да останем при вратата — предупреди я Джордан. — Може да се наложи да се спасяваме бързо.

Ерин обаче не се поколеба нито за миг. Нищо не можеше да я спре да стигне до пиедестала и да види с очите си какво има там — може би книга, написана с кръвта на самия Христос.

Джордан изруга под нос и я последва.

Разпятието и колоната се намираха на квадратен мраморен подиум със страна около шест стъпки. Тази подробност демонстрираше важността им. Но защо им е било на нацистите да издигат разпятие в естествени размери? Дали са пазели нещо, смятано от тях за свещено?

Ерин трябваше да разбере.

Скочи на подиума и се намръщи, когато кракът ѝ стъпи върху натрошен камък. Внимателно заобиколи пиедестала.

Застана пред него със затаен дъх и насочи фенерчето към горната част на мраморния аналой.

Сърцето ѝ се сви.

Там нямаше нищо.

— Какво намери? — извика Джордан. Стоеше обърнат с лице към преддверието, където сангвинистите се мъчеха да удържат прилепите.

Ерин прокара пръсти по празния аналой. Усети вдлъбването, сякаш там е трябвало да бъде поставено нещо — предмет горе-долу с размерите, описани от Рун.

— Книгата е била тук — промълви тя.

— Какво? — не разбра Джордан.

Покрусена, тя отстъпи назад и нещо отново изхрущя под петата ѝ. Погледна надолу и освети с фенерчето. Около пиедестала се търкаляха сиви парчета. Едва сега забеляза, че това всъщност не е естествен камък, а нещо направено от човешка ръка. Клекна и внимателно взе един фрагмент.

Повечето парчета по пода бяха дебели не повече от два сантиметра и с цвета на пепел. Ерин взе едно по-голямо и го завъртя в ръка, като се мъчеше да определи материала.

„Сиво. Като бетон. Ако е от древността, вероятно е смес от вар и пепел.“

Възможно ли беше парчетата да са от времето на Кървавото евангелие? За да разбере със сигурност, трябваше да направи съответния анализ в лаборатория, но засега се налагаше да импровизира.

Драсна с нокът в ъгъла и помириса парчето.

Познатият остър аромат изпълни ноздрите ѝ и очите ѝ едва не се насълзиха.

„Тамян.“

Сърцето ѝ заби по-бързо. В Масада също имаше следи от тамян, който често се срещаше в древните гробници.

Но не и в нацистки бункери.

Опита се да се овладее и мислено се наруга, че е скочила на подиума като слон, особено след като години наред беше мъмрила студентите си и за най-малката погрешна стъпка на обекта.

Обърна фрагмента. Беше с приблизително триъгълна форма, приличаше на ъгъла на кутия. Замръзнала, сякаш бе клекнала насред минно поле, Ерин огледа останалите парчета по пода. Недалеч имаше и други триъгълници, наред с други фрагменти.

Ами ако триъгълниците са били наистина ъгли?

В такъв случай вероятно са били част от кутия.

Кутия, в която може би се е намирала книга.

Погледна нагоре към празния аналой. Дали мародерстващите руснаци са попаднали на онова, което е било скрито тук? Дали са го разбили и откраднали съдържанието на кутията?

Отчаяна, Ерин погледна към разпятието в търсене на отговор. Фигурата на кръста беше като на концлагерист. Никога досега не бе виждала по-мършаво изображение на Христос. Черни пирони приковаваха кокалестите ръце за напречната греда, а по-голям клин беше забит през сложените едно върху друго стъпала. Около раните му блестеше тъмночервена боя. Ерин насочи лъча нагоре, към почти лишеното от черти лице. Очите и устата бяха едва-едва загатнати, ноздрите бяха още по-тънки — съвършено изобразяване на безкрайно страдание.

Изпита ирационално желание да свали статуята от кръста и да се опита да я утеши.

Остра болка прониза ръката ѝ. Вдигна я към светлината и осъзна, че е стискала фрагмента с такава сила, та е порязала палеца си с острите му ръбове.

Болката ѝ припомни дълга ѝ. Ерин обърна гръб на статуята и започна да събира строшените парчета от подиума, като ги прибираше в джобовете си. Забеляза, че някои бяха с надписи по едната страна, но разчитането им можеше да почака.

Джордан забеляза с какво се занимава и понечи да се качи при нея.