Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
...Елизабет слиза от коня, протегнала ръка към него, за да ѝ помогне. Китката ѝ е оголена, слабият ѝ пулс се долавя през тънката бяла кожа. Развеселена е от колебанието му. „Отец Корза...“
...Елизабет плаче в градината в яркия ден, крие лицето си от слънцето, поразена от мъка, но най-накрая го вижда, става да го посрещне, простата ѝ радост проблясва през сълзите. „Рун Корза...“
...Елизабет върви боса към него през градината, краката и ръцете ѝ са голи, на лицето ѝ е изписано желание, устните ѝ се движат, изговарят невъзможното. „Рун...“
Същите тези ръце най-сетне се вдигаха към него, приканваха го да приближи.
И той тръгна към тях.
Изтрещя изстрел и куршумът го улучи в гърдите. Неописуемата болка разцъфна мигновено, разкъса миналото на парченца и остави единствено настоящето.
Остана неподвижен, с протегнати към нея ръце.
Тя стоеше пред него — само че бе преобразена. Черната ѝ коса се беше превърнала в огън. Чуваше ударите на сърцето ѝ, а знаеше, че не би трябвало да ги има. Не тук, не сега.
Тя стоеше на разстояние надолу по склона, прикрита от една елша. Но дори оттук той разпозна същата извивка на бузата, същия танц в подобните на живак очи, същите дълги къдрици, спускащи се към раменете. Дори миризмата ѝ беше същата като винаги.
Картината пред очите му се раздвои, насложи двете жени една върху друга.
Розови устни се извиха в усмивката, която го беше прелъстила навремето.
— Твоите дела ни доведоха тук, отец Корза. Не забравяй това.
Тя вдигна димящия си глок и стреля, стреля, стреля.
Куршумите се забиха в гърдите му.
Сребърни.
Всички до един.
Светът помръкна и той падна.
Джордан изстреля откос над тялото на Рун, когато свещеникът се строполи на земята. Червенокосата, която го беше застреляла, се скри зад едно дърво.
„Защо проклетият глупак излезе на открито по този начин?“
Рун изглеждаше замаян, когато излезе със залитане от убежището си, беше протегнал ръце към жената — празни, сякаш ѝ се предаваше.
Джордан продължаваше да стреля с картечния си пистолет, като прикриваше Надя, за да може да стигне до Рун. Стригоите пълзяха напред към тях, явно без да изгарят от желание да станат и да бъдат надупчени със сребро. Надяваше се патроните в удължения пълнител да са достатъчно, за да могат двамата да се върнат в бункера.
Ерин бе коленичила от другата страна на вратата с пистолет в ръка. Нямаше огнева мощ като неговата, но се оказа изненадващо добър стрелец. Целеше се в краката и раняваше вместо да убива, точно както бе правил Рун. За момента беше по-лесно да забавят врага, вместо да го убиват.
Надя преметна ръката на Рун през рамото си и го помъкна към бункера.
Беше улучена със стрела в бедрото, но дори не трепна, докато не довлече тялото на Рун вътре и не затръшна вратата на бункера.
— Емануел? — попита Джордан.
— Изгубихме го. — Тя стисна зъби и рязко издърпа стрелата. Кипналата кръв потече по бедрото ѝ, като вдигаше пара. Замириса на изгоряло месо.
Ерин преглътна с мъка. Джордан разбираше как се чувства.
— Можеш ли да вървиш? — попита той. — Мога да те поддържам...
— Мога да вървя.
Надя ги поведе забързано навътре и откачи манерка от колана си. Отпи малка предпазлива глътка.
Нещо тежко издумка по заключената врата зад тях и звукът отекна в тунела.
Надя не му обърна внимание, но накрая спря и положи Рун на пода. Бързо взе неговия карамбит и с помощта на закривеното острие разряза кожената броня на гърдите му.
— Трябва да действаме бързо. Всеки момент Белиал ще преодолее вратата.
Ерин коленичи до нея.
— Откъде знаеш, че ще го направят?
— Трябва да го направят. Те са стригои. Изгрее ли слънцето, ще измрат. Трябва да се скрият под земята.
Надя изчовърка куршум от гърдите на Рун с върха на карамбита. Беше се деформирал в гротескно цвете с пет листенца.
— Сребърен, с кух връх — моментално позна Джордан.
Нападателите са знаели какво да очакват.
Надя изчовърка и другите куршуми — бързо, без да внимава особено. Общо шест на брой. Човешко същество не би останало живо при подобни поражения. Може би същото се отнасяше и за сангвинист.
Кръвта бликна от раните и потече по пода.
Ерин загрижено постави длан върху гърдите на Рун.
— Мислех си, че кървенето ще спре бързо.
Джордан си спомни демонстрацията на Корза в Йерусалим, когато сряза дланта си.
Надя избута ръката на Ерин.
— Кръвта му изчиства среброто. Не го ли направи, той ще умре.
— Но няма ли да му изтече цялата кръв и да умре? — попита Ерин.
Надя стисна зъби.
— Възможно е — призна тя и отново погледна към вратата.