Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
— Трябва да тръгваме. Веднага. — Тарек се извиси над нея, изкривил злобно устни.
Рафик следваше плътно по-големия си брат. Устните му още бяха на мехури от момента на интимност с Батори.
Тя поклати глава. Засега нямаше вест от поста, който бе оставила при мотоциклетите. Сангвинистите не се бяха върнали оттам — а и тя не очакваше да го направят. Беше сигурна, че зайците ще напуснат дупката именно оттук.
Усещаше го с червата си.
— Никога не следвай животно в леговището му — предупреди тя.
Погледът ѝ не се откъсваше от вратата на бункера. Магор беше открил дупката сред група камъни. Беше не по-голяма от дупка на язовец, но по-острите сетива на бойците откриха източника на миризмата, привлякла вниманието на вълка ѝ.
Икаропи.
Представи си отвратителното ято, излитащо всяка нощ от отвора. Нещо беше създало тази орда. Нещо, което може би още бе някъде там долу.
Подчинените ѝ се заеха да разширят дупката и изкопаха пръстта, с която нацистите бяха затрупали вратата. След като разчистиха, откриха, че прилепите са издълбали камъка по края на люка, за да правят нощните си полети из гората.
Сега люкът лесно можеше да бъде отворен отвътре, което бе покана за плячката ѝ да се опита да се измъкне оттук.
— Ще ги убием веднага щом излязат навън — нареди тя.
— Ами ако решат да изчакат до изгрева? — Тарек погледна към небето на изток, което вече бе сиво като стомана.
— Ако не излязат до изгрев-слънце, ще влезем в бункера — обеща тя. Бойците ѝ щяха да се бият най-добре, ако знаеха, че трябва да превземат бункера или да умрат. — Но ще изчакаме последния момент.
Шестимата ѝ стрелци стояха неподвижно като камъни, по трима от всяка страна, със заредени сребърни стрели в арбалетите. Стрелите доставяха по-смъртоносна доза сребро от обикновения куршум. Освен това стрелите обикновено оставаха забити в тялото, вместо да минават през него.
Нямаше намерение да поема каквито и да било рискове с Рун Корза.
Главата на Тарек се обърна към вратата. Всички бойци застанаха нащрек.
Батори не беше чула нищо, но те определено бяха.
Вратата на бункера се отвори напред към разчистената пътека.
Трима сангвинисти излязоха в гората. Рун Корза бе сред тях.
Батори преброи още три фигури зад него, все още в бункера. Едната носеше другата, която несъмнено беше ранена. Но в това нямаше логика — а тя не обичаше изненадите. Само петима бяха напуснали манастира и следите само на петима бяха открити в калта при езерото.
Тогава кой беше шестият?
Нима Корза беше открил някого жив в бункера?
И тогава си спомни за икаропите.
Дали това не беше загадъчният обитател на бункера?
Задържа ръката си вдигната, заповядвайки на бойците да изчакат, докато всички не излязат навън. Но последните трима останаха вътре, явно обхванати от подозрение.
Корза погледна земята и клекна. Беше забелязал, че пръстта е изкопана наскоро. Батори рязко свали ръка, преди сангвинистът да се е досетил за засадата.
Стрелите изсвистяха, пуснати от обтегнатите тетиви на арбалетите. Залпът улучи сангвиниста начело и го прикова за дебелия ствол на стар черен бор.
Той се помъчи да се освободи, кръвта му вече димеше от раните в студената нощ.
Стрелците пуснаха нов залп и всички стрели улучиха целта си, пронизвайки гърдите, гърлото и корема.
Сангвинистът се загърчи в мъглата на собствената си кипнала кръв.
Един свещеник по-малко.
А сега беше ред на Корза.
38.
— Вътре! — извика Рун и се метна през смъртоносния сребърен дъжд.
Една стрела улучи ръката му и се заби дълбоко в подлакътницата. Опари плътта му с отровата на среброто. Беше се досетил за опасността веднага щом видя прясно изровената пръст пред вратата, но бе реагирал твърде бавно.
Някой им беше устроил засада.
Някой, който очакваше да се бие със сангвинисти.
Стигна до една дебела липа и се претърколи зад нея.
Под прикритието на ствола издърпа рязко стрелата. От раната рукна повече кръв, отколкото можеше да си позволи, мъчейки се да прочисти тялото му от сребърната отрова.
Отпусна се с гръб към дървото и погледна наляво.
Както се беше надявал, Надя бе намерила прикритие зад една канара до входа.
Но не и Емануел.
Дузина сребърни стрели го бяха заковали за един бор на няколко метра от Рун. Димът бълваше от раните му, обгръщаше го в призрачната мъгла на собствената му същност.
Рун знаеше, че не може да стигне до него — а дори и да можеше, смъртта вече беше поставила отпечатъка си върху стария му приятел и брат по вяра.