Кървавото евангелие

— Какво е направил, за да заслужи подобна участ? — попита Джордан.

— Това е въпросът. — Надя застана пред Пиер, погледна измъченото му лице и повиши глас. — Какво си сторил, за да те приковат тук, отче?

Спомените от гробницата в Масада връхлетяха Рун — момичето стригой, приковано за стената със сребърни стрели, старият противогаз, притиснат под камъните. Дали Пиер е бил подложен на мъчения и се е пречупил? Дали именно той е казал на нацистите къде да намерят книгата, какви капани да очакват и от какво се нуждаят, за да се справят с подготвените преди хилядолетия защити и да я вземат?

Пиер изскимтяваше при всяко движение на пирона. Рун много добре познаваше болката, причинявана от сребро. Пиер беше търпял изгарящата му агония почти седемдесет години. Подобно на Исус, той беше изпълнил своето изкупление на кръста.

Последният пирон беше изваден и Емануел го хвърли през помещението. Рун подхвана Пиер и го метна на рамо. Свещеникът тежеше съвсем малко.

Емануел свали мокрото си расо, което носеше над кожената си броня, и наметна с него стареца. Рун го положи на земята. Емануел посегна към манерката си, но Надя го спря.

— Той вече не е свят — изтъкна тя. — Виното повече ще му навреди, отколкото ще му помогне.

Емануел взе Пиер в обятията си.

— Какво са ти сторили?

— Blut und кокал — измънка старецът. — Libri.

Ерин наостри уши.

— Libri! Това означава „книга“ на латински. Да не би приковаването му на кръста да е свързано по някакъв начин с евангелието?

Рун знаеше, че е свързано.

Ерин протегна ръка към него. В дланта ѝ имаше парче сив като пепел камък.

— Намерих тази смес от вар и пепел, натрошена около пиедестала. Това е древна разновидност на бетон. Възможно е евангелието да е било поставено в блокче от такъв материал и някой да го е разбил тук, на това място. Възможно ли е отец Пиер да е бил разпънат като негов пазител, подобно на момиченцето в Масада?

— Само той знае — отвърна Рун. — А не съм сигурен какво е останало от ума му.

— В такъв случай го излекувайте.

— Подобни неща не са по силите ми. Не са по силите дори на църквата.

Рун взе парчето и го огледа. Пръстите и очите му различиха арамейските букви от едната страна. Ако сърцето му можеше да бие, сега би се разтуптяло силно.

Книгата наистина е била тук. Някой я бе намерил и бе махнал покритието ѝ. Но дали са я отворили?

Невъзможно. Ако се беше случило, крадците щяха да придобият силата ѝ. Но кой я е взел?

Нуждаеше се от отговора — и Ерин бе права.

Само един можеше да му го даде.

— Отец Пиер? — напевно поде той, опитвайки се да го приведе поне за малко в съзнание. — Чуваш ли ме?

Очите на стареца се затвориха.

— Гордост... позорна гордост.

За какво говореше? Дали имаше предвид гордостта на нацистите, или нещо много по-лошо?