Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Забелязах, че плюшеният лъв е обесен за врата на шнура на щорите.
— Мина ли през психотеста? — попитах.
Тя се усмихна.
— Опитвам да се уредя в лудницата, за да сме заедно.
Побъбрихме известно време и Кейт ми каза, че й звъннал Том Уолш, който, виждате ли, бил единственият човек на Федерал Плаза 26 освен Винс Парези, който знаел, че тя е в Белвю.
— Помолих го да ми прати мобилния телефон и го попитах у кого е оръжието ми.
Не отговорих.
— Той каза, че телефонът и пистолетът ми липсвали и вероятно са у нападателя — продължи тя.
— Щатската полиция все още ги издирва — отвърнах.
— Същото каза и Том… — Тя помълча известно време. — Не си спомням… но мисля, че може да е взел пистолета ми…
— Не се безпокой за това. Той си има предостатъчно пистолети.
— Но ако телефонът ми е у него, има достъп до указателя. — Погледна ме. — Ще ти се обади.
— Надявам се. — Реших да сменя темата. — Имаш ли нужда от нещо?
— От изписване.
— Скоро ще стане.
— Споделих с Том идеята си да проверят мобилния на убития таксиметров шофьор и да видят с кого е разговарял, но нямало никакви записи за телефона му.
— Да. Добра идея, но без резултат.
Известно време тя се взираше в тавана, после каза:
— Тук се чувствам толкова безпомощна… така безполезна…
Опитах се да я накарам да се почувства по-добре.
— Ти си единственият човек на планетата, който е оказал съпротива на Асад Халил и е оцелял, за да разказва за това.
Тя се усмихна насила и ми напомни:
— При това два пъти. Не ме улучи — не улучи и двама ни преди три години.
— Правилно. И ще съжалява за това.
— Той защо… защо не се опита да убие и теб? — попита Кейт.
Явно отново започваше да мисли за всичко това.
— Защото ти му пречеше — отвърнах.
Тя ме погледна и каза:
— Мисля, че искаше да видиш как умирам.
За да я отвлека от неприятните теми и да я успокоя, започнах да й разказвам как ходя навсякъде заобиколен от екипи от „Специални операции“ и че жилищният ни блок е под непрекъсната охрана.
Кейт кимаше разсеяно и си личеше, че умът й е някъде другаде. Накрая ме погледна и каза:
— Ние оставихме Халил да се измъкне, Джон.
Не отговорих и тя продължи:
— Имахме шанс да го убием или заловим преди три години, а…
— Кейт, не искам отново да минавам през всичко това какво сме можели или е трябвало да направим. Направихме най-доброто, което можехме. Покрай нас летяха куршуми.
Тя не отговори, но всъщност бях доволен, че е повдигнала въпроса и го е поставила на разискване. Факт бе, че двамата с Кейт бяхме последните, общували с Асад Халил, макар че така и не го видяхме. Той бе стрелец със снайпер, а ние бяхме мишените му. И макар че разполагаше с огнево преимущество, все някак можехме — аз можех — да му видим сметката. Това все още тормозеше Кейт. Мен също.
— Никой друг не е повдигал този въпрос — напомних й. — Никой нищо не е казвал. Така че не бъди по-сурова със себе си или с мен, отколкото бяха шефовете ни.
Тя отново не отговори, но не бях сигурен, че казаното от мен наистина е вярно. Факт бе, че така и не видяхме досието на Халил и никога нямаше да го видим. Не беше особено трудно да си представя, че Джон Кори и Кейт Мейфийлд са станали удобни изкупителни жертви. И може би точно така ни виждаше Том Уолш.
В полицейската работа онзи, който се измъква, е онзи, за когото мислиш повече, отколкото за успеха си. И си мислиш за това още повече, когато онзи, който се е измъкнал, се върне.
— Сега имаме шанс да… приключим с това — каза Кейт.
— Да. Пък и преди три години казах на Халил по телефона, че с нетърпение очаквам реванш — напомних й.
Дадох си сметка, че трябва да кажа нещо за Борис, преди Кейт да се е сетила за него и преди да е споменала името му пред Уолш.
— Когато разговаря с Том, каза ли му за отскачането ни до Лангли, след като Халил се измъкна? — започнах.
Тя не отговори няколко секунди.
— Не… Бях забравила за срещата с Борис. Ще му кажа…
— Недей.
— Защо?
— Ами… Бих искал да си припиша заслугите за тази информация. Не забравяй, трябват ми всички заслуги, до които мога да се добера.